Германия официално обяви, че Алексей Навални е отровен с вещество от групата "Новичок". Но може ли Берлин да го разследва - все пак става дума за употреба на на химическо нервнопаралитично оръжие.

На 27 август - седмица след покушението, руската главна прокуратура съобщи, че "няма никакви данни, свидетелстващи за извършване на умишлени престъпни действия по отношение на Навални". Тази седмица руско издание цитира писмо, с което руските власти искат от лекарите в берлинската болница "Шарите" най-подробна информация за тестовете им и предлага да направят допълнителни. Ако Москва така и не започне официално разследване за опит за убийство, може би с това да се заеме германската прокуратура?

Макар още да не е съобщено дали лекарите знаят как отровата е попаднала в тялото на Навални, канцлерът Ангела Меркел обяви, че става дума за вещество, за което се предполага, че е разработено в последните години на СССР и все още е налично в Русия с цел на действа като нещо, което по принцип е забранено от Конвенцията на ООН за химическото оръжие.

Този документ забранява производството и употребата, но само от държави. Ратифициралите конвенцията страни (сред тях не са Северна Корея, Египет и Южен Судан) се задължават и да унищожат запасите си от химическо оръжие, както и да не го предават на някой друг.

Русия докладва през 2017 г. (две години след покушението срещу Емилиян Гебрев в България), че е унищожила всичките си химически боеприпаси. Конвенцията забранява само вещества от конкретен списък. "Новичок" беше включен в него през ноември 2019 г. (но реално промените настъпиха през май 2020 г.), което най-малкото означава, че дори по тази конвенция на Русия не може да се търси сметка за отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солзбъри през март 2018 г.

За да се позове на конвенцията за химическите оръжия, обвинението трябва първо да докаже, че зад отравянето на Навални стои руската държава. За атаките срещу Гебрев и Скрипал са обвинени руски граждани, смятани за офицери от Главното управление на Генщаба на руската армия. Русия отрича да има каквото и да е общо с тези три случая, а конвенцията не позволява екстериториално преследване действията на частни лица. С едно изключение - когато една страна разследва свои граждани, извършители или жертва на нападение с химическо оръжие в друга страна.

Наказателни производства срещу частни лица по принцип започва страната, на чиято територия е извършено престъплението. В случая с Навални не е германски гражданин, нападението е на руска територия и вероятно от руски граждани или гражданин.

Част от престъпленията на физически лица и организации може да бъде отнесена към международното наказателно право, позволяващо възбуждане на наказателно дело срещу гражданин на която и да е страна за престъпление, извършено където и да е. От 2002 г. това е описано в Римския статут на Международния наказателен съд, който се намира край Хага.

В четвъртък Организацията за забрана на химическите оръжия заяви, че "всяко отравяне на човек чрез употреба на нервнопаралитично вещество се смята за употреба на химическо оръжие и отправените твърдения (за Навални) предизвикват сериозна загриженост". ОЗХО е готова да предостави помощ, ако която и да е от 193 страни членки (сред тях и България) поиска помощ.

Но 7 държави не са страна по МНС - САЩ, Русия, Китай, Израел, Катар, Ирак и Либия, а Бурунди стана първата държава член, оттеглила се от съда. Тази седмица САЩ наложиха санкции на няколко високопоставени служители на съда, включително на главния прокурор Фату Бенсуда, защото според държавния секретар Майк Помпео са се опитали незаконно да поставят американски граждани под юрисдикцията му (в момента МНС разследва дали американски военни са извършили военни престъпления в Афганистан).

Нормите на статута са включени в законодателството на редица държави, признаващи върховенството на международното право. От 2002 г. Германия има специален Кодекс за престъпления срещу международното право, позволяващ разследване на случаи, които нямат непосредствено отношение към страната и нейни граждани, но са в списъка с престъпления на Римския статут.

В този списък не е опитът за убийство, но има престъпления с употреба на химическо оръжие. Обаче екстериториално преследване на извършители е допустимо в Римския статут само за 4 групи престъпления: геноцид, престъпления срещу човечеството, агресивна война, военни престъпления.

Към последната група е употребата на химическо оръжие, и то само в рамките на въоръжен конфликт. "Частната" употреба от спецслужби например не е обхваната от международното наказателно право, то е в компетенцията на националното правораздаване.

Любопитното е, че химическо оръжие може да се използва безнаказано от частни лица и правителства по време на въоръжени конфликти, когато става дума за гражданска, а не за междудържавна война. Такъв е случаят с Башар ал Асад в Сирия, но макар допълнението за преследване на подобно действия и в немеждудържавни конфликти да е внесено през 2010 г., то още не е влязло в сила, защото не е ратифицирано от достатъчен брой държави по Римския статут. Имаше опит случаят да бъде предаден на Международния съд от Съвета за сигурност на ООН, но Русия и Китай блокираха това решение. Така разследването и търсенето на отговорност за избиването на сирийци с газове остава в ръцете на... сирийския съд.

Дори да бъде променено това и да се забрани в международното право на неправителствени организации и физически лица също да разработват, съхраняват и използват химически вещества, случаят с Навални пак няма да бъде обхванат. Законът не може да има действие със задна дата.

Дневник