Икономическата цена на месеците, в които за ученици и студенти пропуснаха заради пандемията, ще бъде плащана от обществата по света тодини и десетилетия наред. Основната причина е, че младежите ще приключват образованието си с по-малко умения и с ограничен спрямо нормалната ситуация капацитет да помогнат за икономическото възстановяване.

Това е едно от посланията в разпространения днес доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), посветен на последиците за образованието. В него се посочва, че досега са пропуснати между 7 и 23 седмици от обучение с физическо присъствие в клас. Ако последва втора вълна на пандемията, това време ще се увеличи.

Дори изключителната за образованието ситуация да приключи през 2020 г., прекъсването на нормалното обучение няма да бъде компенсирано, казват авторите.

Крайният резултат е продължителен спад в поризводителността и значителни последици за икономиките. ОИСР дори се ангажира с конкретен поазател - спад от средно 1.5% от БВП до края на века. Оценката се основава на анализ на спада в икономическия растеж при подобни явления в историята, каквото е например глобалната финансова криза.

Един от примерите е, че при оптимистичен сценарий в ЕС страните няма да са се върнали в края на 2021 г. към темпото на растеж на икономиките си през 2019 г. Дълго след това проблемът с недостатъчното обучение ще остави и държавните бюджети с по-малко приходи, т.е. и с по-малко средства за инвестиране в образователнието, казват от ОИСР. По същата причина и домакинствата вероятно ще са с по-ограничени възможности да влагат в образованието на децата си, докато повечето публични средства се пренасочват към здравния и социалния сектори.

Затова е много важно финансирането на образоването да остане приоритет продължително време - за да имат и малките деца поне същите възможности като сегашните ученици, казват от ОИСР.

Кризата удари особено силно професионалното образование, а това е източник на сериозна тревога, тъй като много от тези умения поддържава икономическия и обществен живот и по време на карантината. Днес изглежда, че младежите няма да получат същото ниво на професионална подготовка в техникуми и гимназии, както техните родители, се казва в доклада. Освен това професионалната квалификация не носи някаква финансова изгода - завършилите такава гимназия получават същите заплати като тези с общ профил и средно с 34% по-малко от обучилите се в полувисши и висши училища в страните от ОИСР.

Затова правителствата трябва да положат усилия да направят професионалното образование отново привлекателно за младите хора. Една от най-наложителните мерки е то да бъде свързано с реалния бизнес, защото в момента само една трета от учениците се обучават по програми в предприятия.

Друг проблем, посочен в доклада, е нежеланието на обучаващите се да отделят големи суми и много време да ходят на уроци и лекции, когато много от тях са достъпни онлйн. Това може особено силно да засегне институциите, разчитащи да привлекат студенти от чужбина - ако в следващата академична година те са чувствително по-малко, много университети ще трябва да съкратят преподаватели и програми, а така и да понижат нивото на обучение и изследователска работа.

Дневник