Еврокомисията иска да удвои процента на саниране през следващите десет години и да въведе задължителни стандарти за енергийна ефективност на всички сгради. До 2030 г. е възможно да бъдат санирани 35 милиона сгради и да се създадат до 160 000 допълнителни екологсъобразни работни места в строителния сектор.

На сградите се дължат около 40 % от потреблението на енергия в ЕС и 36 % от емисиите на парникови газове. Всяка година обаче само 1 % от сградите се санират, така че да станат енергийно ефективни, и поради това ефективните действия са от решаващо значение, за да стане Европа неутрална по отношение на климата до 2050 г. Като се има предвид, че близо 34 милиона граждани на Европа не могат да си позволят да отопляват нормално домовете си, публичните политики за насърчаване на енергийно ефективното саниране също представляват мярка срещу енергийната бедност, подпомагат опазването на здравето и благосъстоянието на хората и спомагат за намаляване на сметките им за енергия.

Стратегията предвижда: - По-строги разпоредби и стандарти и по-подробна информация относно енергийните характеристики на сградите с цел въвеждане на по-големи стимули за саниране в публичния и частния сектор, включително поетапно въвеждане на задължителни минимални стандарти за енергийна ефективност на съществуващите сгради, актуализиране на правилата за сертификатите за енергийните характеристики и евентуално разширяване на обхвата на изискванията за саниране на сградите в публичния сектор;

- Осигуряване на достъпно и целенасочено финансиране, включително чрез водещите инициативи "Renovate" и "Power Up" на Механизма за възстановяване и устойчивост в рамките на NextGenerationEU, въвеждане на опростени правила за комбиниране на различни източници на финансиране и на многобройни стимули за осигуряване на частно финансиране;

- Увеличаване на капацитета за подготвяне и изпълнение на проекти за саниране - от оказване на техническа помощ на националните и местните органи до предоставяне на обучение и развиване на умения за хората, работещи на нови екологосъобразни работни места;

- Разширяване на пазара за устойчиви строителни продукти и услуги, включително интегриране на нови материали и природосъобразни решения, преработване на законодателството относно предлагането на пазара на строителни продукти и преразглеждане на целите за повторна употреба на материалите и тяхното оползотворяване;

- Създаване на нов европейски "Баухаус" - интердисциплинарен проект, ръководен съвместно от консултативен съвет от външни експерти, който включва учени, архитекти, дизайнери, хора на изкуството, проектанти и представители на гражданското общество. От настоящия момент до лятото на 2021 г. Комисията ще провежда процес на съвместно създаване на основата на широко участие, след което през 2022 г. ще създаде мрежа от петима основатели на "Баухаус" в различни държави от ЕС.

- Разработване на свързани с кварталите подходи за местните общности, така че те да възприемат цифрови решения и такива с използване на възобновяема енергия, и създаване на райони с нулево нетно потребление на енергия, в които потребителите се превръщат в произвеждащи потребители, които продават енергия в мрежата. Стратегията включва и инициатива за жилища на достъпни цени за 100 района.

Стратегията за саниране е част от серия от предложения и доклади, свързани с енергийната политика, които са от съществено значение за осъществяване на целите на Европейския зелен пакт, за постигане на неутралност по отношение на климата към 2050 г. и за реализиране на повишените амбиции за намаляване на парниковите газове към 2030 г.

Европейската комисия представи също така стратегия на ЕС за намаляване на емисиите на метан, който е вторият най-голям виновник за изменението на климата след въглеродния диоксид. В представената стратегия се съдържат мерки за намаляване на емисиите на метан в Европа и в останалите части на света. Тя включва законодателни и незаконодателни действия в енергетиката, селското стопанство и сектора на отпадъците.

Комисията прие и публикува също и Доклад за състоянието на енергийния съюз за 2020 г. и придружаващите го документи, включително и индивидуалните оценки на 27-те национални плана в областта на енергетиката и климата (НПЕК). В тях се анализират пътя и амбициите на всяка държава членка към текущите цели за климата и енергетиката за 2030 г.

Дневник