Пенсии, доходи, социална политика, отбрана - това са основните приоритети на проектобюджета на Републиката за 2021 г., пуснат късно следобед днес от Министерството на финансите. Най-важният закон в държавата, който се обновява всяка година, показва, че властта не смята да променя своята данъчна политика, въпреки сериозния натиск за това от синдикалните организации  в страната.

Най-важното - според МФ и догодина хазната ще завърши на дефицит, тоест ще похарчи повече отколкото ще събере. Планираната "дупка" е от 3,9%, което са още почти 5 млрд. лв. Прави впечатление, че през законопроекта за бюджет за 2021 г. се прави и актуализация на плана за дефицит през тази, като той е вдигнат на 5,2 млрд. лв. или 4,4% от БВП. Промяната е наложителна заради неизпълнение на данъчните приходи с близо един милиард лева и завишаването на разходите с приблизително 900 млн. лв.

Тоест - общият дефицит за двете години ще достигне 10 млрд. лв. Такъв обаче е заложен и за следващите 2022 г. и 2023 г.  По принцип правителството няма право да преминава прага от 3%, но след дерогация на това основно правило от ЕК и България промени своя закон временно, така че да може да се впише в рамката. Дефицитът за 2020 г. обаче е много по-голям от заложения в актуализацията от април, който беше за 3,5 млрд. лв. Според МФ, ако обаче се изключат мерките по овладяването на COVID-19, то тазгодишният и следващият бюджет ще се движат в рамките на дефицит до 2%. Припомняме, че в началото на годината идеята бе да имаме балансирана хазна, тоест да изхарчим, колкото изкараме.

В същото време от ресорното ведомство предполагат, че до 2023 г., какъвто е хоризонтът на средносрочната бюджетна рамка, държавният дълг може да  достигне невижданите от години почти 40 млрд. лв. Причината е очаквана - коронавирусната криза и наложителните след това социално-икономически мерки. Таванът на възможния изтеглен дълг за другата година е закован на 4,5 млрд. лв.

Във финансовата рамка за следващата година се залагат 47,17 млрд. лв. приходи. При данъчните приходи ще има постъпленията от ДДС - 11,22 млрд. лв., следват приходите от акцизи - 5,58 млрд. лв. и тези от данъци върху доходите на физически лица 4,42 млрд. лева. Планираните разходи за 52,5 млрд. лв. Най-голямото разходно перо е за социална политика - 18 млрд. лв. Нещо интересно - ведомството на Кирил Ананиев смята да остави детските надбавки без подоходен критерий, но само до... 2022 г.

В конкретика - обещаното увеличение на минималната работна заплата от 1 януари на 2021 г. до 650 лв. ще се състои, но следващите две години тази точка ще бъде замразена. Ще се удвоят възнагражденията на педагогическите специалисти, ще има увеличение и за непедагогическия персонал в училища и детски градини.

Остават планираните увеличения с 30% на разходите за служители в администрациите, които са били на първа линия в борбата с короанвируса, които вече са известни на обществеността.

През 2021 г. е разписано и увеличение на парите за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и заетите в системата на съдебната власт.

Както вече е известно - в бюджет 2021 е разписано, че минималната пенсия става 300 лв. или увеличение с 20%. Другите пенсии ще растат по швейцарското правило с по 5%. това ще струва на държавата малко над 1,2 млрд. лв. и ще създаде "дупка" в НОИ от 5,6 млрд. лв. Тоест - финансирането на пенсиите ще бъде още повече дотирано през данъчните постъпления, вместо през осигурителните вноски. Вдига се таванът на пенсиите до 1440 лв., запазва се нивото на максималния осигурителен доход.

Клуб Z