За пръв път вода е открита на огряваната от Слънцето част на Луната и това дава сигнали, че водата може да е разпределена по цялата ѝ повърхност, а не само по студени места, които не са изложени на слънчева светлина.

Това съобщи американската космическа агенция НАСА. Според съобщение на сайта ѝ откритието е направено от обсерваторията за инфрачервена астрономия SOFIA (Stratospheric Observetory for Infrared Astronomy) - най-голямата летяща обсерватория в света.

Според Би Би Си "недвусмисленото откриване на молекулярна вода" ще даде тласък на надеждата на НАСА, че може да осигури лунна база - целта е такава база да бъде поддържана от ресурсите, достъпни там.

Педи няколко дни НАСА обяви, че ще анонсира "вълнуващо ново откритие за Луната", без да даде подробности.

Първо потвърждение

Водни молекули в кратера Клавий, един от големите видими от Земята, разположен в южното полукълбо на Луната. Досегашни наблюдения върху повърхността ѝ бяха засичали форми на водород, но не можеха да различават вода и близкия ѝ роднина хидроксил (молекула, съединение на водороден и кислороден атом).

Наличието на течности и предположението, че става дума за вода - на което се базират и част от плановете на зараждащата се космическа индустрия индустрия за изследване на ресурсите на Луната - не бе тайна, но не бе известно дали откриваните при наблюдение молекули са водни, или става дума за други съединения, формирани от водород и кислород, нито пропорцията им.

Ако се съди по кратера Клавий, концентрацията на вода в кубичен метър почва е между 100 и 400 към 1 млн. Вода може да има на площ от поне 40 хил. кв. км повърхност и според Хана Сарджънт, астроном от Отворения университет в Милтън Кийнс, това дава "още възможности за потенциални източници на вода на Луната", а и въпросът "къде да се изгради база на Луната е много свързан с това къде е водата".

В списание Nature Astronomy в две отделни статии се говори и за водни молекули, и за съществуването на малки повърхности на земния спътник, където може да има постоянен запас от вода.

Помощ по пътя към връщането на Луната

НАСА би искала да се върне на Луната до 2024 г. с пилотирана мисия. Обсерваторията е транспортирана в модифициран за целта "Боинг 747" високо в атмосферата и така телескопът на SOFIA с диаметър 3 метра може да осигури достатъчно ясен поглед към вселената. Американската космическа агенция се надяваше, че това ще включва и достатъчно подробна представа за видимата страна на Луната в помощ на програмата ѝ, оспорвана от редица държави.

Изследванията стават с помощта на инфрачервена светлина и учените могат да установят какво вещество точно отразява тази светлина. Отделните вещества се показват с различни цветове и така безпогрешно са регистрирани водни молекули.

Дневник