България е предложила на среща на посланиците на ЕС да признае македонския за един от официалните езици на Северна Македония и да приеме съществуването на "македонска идентичност", ако в замяна Скопие признае "историческата истина" и българската основа на идентичността и езика си.

Това е според брюкселското издание "Политико" последното предложение за компромис, направено на вчерашното заседание, твърди "високопоставен дипломат".

Публикацията се появява десетина дни преди изтичането на крайния срок, поставен от премиера Бойко Борисов за решаване на спора и одобряване на първата междуправителствена конференция със Северна Македония. Всъщност позицията на България за същинското началото на преговорите би трябвало да е известна до другата седмица, когато на 4 ноември ще има заседание на Комитета на постоянните представители на страните членки в ЕС (КОРЕПЕР).

На два фронта

Предстои информацията за предложената позиция да бъде потвърдена или отречена от българските институции.

Тя обаче идва в момент, в който - според източници на "Дневник", запознати отблизо с опитите за решаване на проблемите между България и Северна Македония - София опитва както да спечели подкрепа в Брюксел за включването на двустранните въпроси със Северна Македония в преговорната рамка, така и да уреди успешно въпроса със Скопие преди уречената дата.

Това е вероятната причина в една и съща седмица Северна Македония да заговори за подписване на анекс с България, в който да се изгладят различията там, където има неразбирателство за Договора за добросъседство, и вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева да изрази българското неодобрение за изготвената в Брюксел преговорна рамка за присъединяване.

София остава притеснена, че договорът не се изпълнява и че няма гаранции (каквито впрочем и подписаният през 2017 г. не е осигурил), че Северна Македония ще се придържа към него и след влизане в съюза, но комисията не може да включи към момента тези притеснения, обяснява един от източниците. Българската страна не отчита сериозно движение по редица точки, от историята (където работата на комисията напредва, но бавно) и икономическото сътрудничество до евентуални претенции за малцинства.

Затова за България е вариант да опита да реши проблемите преди влизане, за да не изникнат отново спорове, когато Северна Македония стане член. Сходна теза изрази вчера и евродепутатът Андрей Ковачев.

По думите от вторник на външния министър Буяр Османи работни групи от двете държави "всеки ден" са в контакт за работа за анекса на договора и изглаждане на различията. Същевременно, по думите на премиера Зоран Заев, като възможен текст на анекса за момента се очертават само въпроси като категоричното заявяване на отказ от македонски претенции към българска територия след смяната на името или ангажимента за изграждане на Коридор №8 от Адриатическо до Черно море - още един въпрос без особено развитие, на който Договорът за добросъседство не можа да даде тласък.

Дневник