След години детективска работа, учените успяха да идентифицират второто място, където спускаемият апарат "Филе" (Philae) на мисията "Розета" се докосна до повърхността на кометата 67P/Churyumov-Gerasimenko. "Филе" е оставил своя отпечатък в лед на милиарди години, разкривайки, че леденият интериор на кометата е с изключително ниска плътност, подобно на пяна.

"Филе" се спусна на повърхността на кометата на 12 ноември 2014 г. Тя се отскочи от първоначалното си място за кацане (Агилкия) и започна двучасов полет, по време на който се сблъска с ръба на скала, към последното място за кацане. В крайна сметка "Филе" спря в Абидос, закрито от Слънцето място, което беше идентифицирано в изображенията на "Розета" едва 22 месеца по-късно, няколко седмици преди приключването на мисията.

Кацането на "Филе", част от мисия на Европейската космическа агенция (ESA), бе първото по рода си меко докосване до повърхността на комета, 4-километровата 67P/Churyumov-Gerasimenko.

Кацането не тръгна по план още в началото. 100-килограмовите анкерни харпуни на спускаемия апарат не успяха да се изстрелят правилно и "Филе" отскочи от кометата на две различни места, преди да се отпусне в тъмна пещерна структура два часа след първия контакт с повърхността. (Гравитационното привличане на кометата е 50 000 пъти по-слабо от това на Земята, така че нещата, които отскачат там, са склонни да стоят известно време в полет.)

"Филе" не можеше да хване достатъчно слънчева светлина на крайното си място, за да презареди вторичната си батерия, така че спускаемият апарат събираше научни данни само за няколко дни. И все пак разнообразните наблюдения на спускаемия апарат са помогнали на учените да разберат по-добре 67P и кометите като цяло.


Екипът на "Розета" бързо забеляза първото място за кацане на "Филе" в изображения, заснети от орбиталния кораб на мисията, който започна да обикаля кометата през август 2014 г. Самият "Филе" беше намерен през септември 2016 г. след обширно търсене в изображенията, но местоположението на второто място за докосване не беше индентифицирано до момента.

"Филе" ни беше оставил една последна мистерия, която чакаше да бъде разгадана", каза в изявление Лорънс О'Рурк от ESA, който ръководи търсенето. "Важно беше да се намери мястото на докосване, защото сензорите показаха, че роботът се е опитал да се вкопае в повърхността, най-вероятно излагайки примитивния лед, скрит отдолу, което щеше да ни даде безценен достъп до лед на милиарди години."

Мястото се намира само на 30 метра от последното, трето място за кацане на "Филе", показва проучването, публикувано в списание Nature. О'Рурк и колегите му установяват, че "Филе" прекарва близо две минути на второто място за кацане, удряйки повърхността поне четири различни пъти в процеса.


Това оставя ярки следи върху материала на повърхността на кометата, който изследователите определят като воден лед. Изкопаният материал изглежда доста по-различно от останалата повърхност на кометата.

Един от ударите е издълбал 25-сантиметрова вдлъбнатина в леден отломък - белег, който издава много меко тяло. Учените са изчислили, че вътрешността от леден прах на 67P е "по-пухкава от пяната на капучино или морската пяна по вълните", каза О'Рурк.

Порьозността на този древен материал е едва 75%, което на практика означава, че той е три четвърти празно пространство. Тези данни съответства на стойността на порьозността на кометата 67P като цяло, която членовете на екипа на мисията определиха в предишно проучване.

Нито "Филе", нито орбитърът "Розета" работят в момента. "Филе" остана без енергия доста по-рано от планираното, а след почти привърши горивото си, "Розета" беше приведена до контролиран сблъсък с кометата през септември 2016 г.

Знаейки, че някои от ледовете на кометата са толкова меки, би могло да помогне на бъдещи мисии да намерят по-безопасно място за кацане до 67P или други комети като нея, смята О'Рурк. Също така може да е важно за разбирането как да защитим Земята, ако комета някога се насочи към планетата. "Не можете просто да я ударите с предмет и да очаквате да се премести или да се разпадне", казва О'Рурк. "Това би било като да удариш облак."

Дневник