Еднократно, за срок от не повече от 14 дни, председателите на съдилища да могат да разпореждат непровеждане на открити съдебни заседания, като насрочените такива за посочения период се отлагат.

Такова правомощие на административните ръководители на органите на съдебната власт дадоха депутатите днес с промени в т.нар. "извънреден закон" с правила, докато сме в ситуация на пандемия от коронавирус.

    „По време на извънредната епидемична обстановка административните ръководители на органите на съдебната власт предприемат необходимите мерки за защита на живота и здравето на участниците в производствата и делата, както и на съдиите, прокурорите, следователите и служителите в съответната администрация. При усложняване на епидемичната обстановка административните ръководители на органите на съдебната власт може да създадат организация за отсрочване на насрочените производства и дела за нови дати.", гласи още приетият днес текст.

Така парламентът отговори на въпроса как ще работи съдебната система в условията на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка - за да не се стига до т.нар. съдебна ваканция.

Версия, че се обмисля съдебна ваканция до края на годината се появи преди седмица. От ГЕРБ дори представиха такава опция под формата на законов текст пред Висшия съдебен съвет. Въпреки че желание за въвеждането му имаше, имаше и обратни становища и протести. В резултат Красимир Ципов от управляващите внесе варианта, в който хем председателите на съдилища ще могат да "затварят" временно съда за открити заседания, хем тези случаи да са органичени.

Прие се още по време на извънредната епидемична обстановка всички съобщения и книжа се връчват на посочения от страната електронен адрес.

    „В този случай връчването се смята извършено от деня на изпращане на потвърждение за получаване на съобщението. Ако потвърждение не бъде извършено в тридневен срок от изпращане на съобщението, връчването се извършва по общия ред“, предвижда приетата днес разпоредба.

Предвидена е и възможност за отлагане на делото поради поставяне на страна или адвокат под карантина. Формулировката е следната:

    „По време на извънредната епидемична обстановка съдът може да отложи делото, ако поради болнично лечение, поставяне под задължителна карантина, изолация или прилагане на принудителни административни мерки по Закона за здравето във връзка със заболяването СОVID-19, страната или нейният представител не може да се яви в съдебно заседание, като в срок до 7 дни от отпадане на причината страната или нейният представител представи съответни доказателства.“

Очаква се във вторник (10 ноември) Висшият съдебен съвет да обсъди и други мерки за работата на магистратите в условията на извънредната обстановка.
Не се прие обаче регламент за удължаване на сроковете за провеждане на общите събрания по Закона за адвокатурата, този за нотариусите и за частните съдебни изпълнители с 3 месеца. Красимир Ципов мотивира това с непостъпило становище в парламента от страна на адвокатите, но декларира готовност да се реагира, когато такова постъпи.  
 
Всичко това мина без каквито и да било дебати. Както и останалите промени в извънредния закон.
Изтекли лични документи остават валидни

Срокът на валидност на личните карти и паспорти, ако той изтича между 13 март 2020 г. и 31 януари 2021 г., се удължава с 6 месеца. През това време документите остават валидни, но по искане на гражданин могат да се издават нови и преди да изтече удължения срок. Това практически е удължаване на настоящия удължен срок заради коронакризата. Причината е, че много български лични документи изтичат през 2020 г., но мащабна кампания за преиздаването им е рискова от гледна точка на пандемията.

Чужденци или граждани на ЕС могат да напуснат страната, ако в държавите им срокът на документите е удължен. Краткосрочно пребиваващите в България чужденци могат да кандидатстват за продължаване на разрешения срок с 3 месеца по хуманитарни причини заради извънредните обстоятелства, решиха още депутатите.

Клуб Z