В избирането на Джо Байдън за президент на САЩ има възможност за промени на международната политическа сцена. Същевременно Европа ще продължава и след Тръмп да се нуждае от "стратегическата си автономия", макар и да възприема САЩ като ценен съюзник.

Това каза върховният представител на ЕС във външната политика и сигурността Жозеп Борел в интервю за няколко европейски медии - "Ла Република", "Ел Паис", "Газета Виборча", "Тагес-Анцайгер", "Тринюн дьо Женев", "Соар" и "Фигаро".

Политиката на Байдън за споразумението за ядрената програма на Иран и околната среда (например заради Парижкото споразумение за климата) "ще промени напълно международната сцена", заявява Борел. Според него бъдещата администрация ще разбира, че самоцелната промяна на ядрената сделка с ислямската република е трудна задача и че "благодарение на това споразумение Иран днес не е ядрена сила и общият ни интерес е да не е такава".

Между Европа и САЩ има напрежение по тези теми, откакто Доналд Тръмп бе избран преди четири години. Той изтегли страната си от Парижкото споразумение за климата и поиска предоговаряне на ядрената сделка с ислямската република, а спорът отново стана актуален в дните преди изборите, след като Вашингтон обяви, че смята санкциите на ООН срещу Иран за възстановени.

Попитан ще се върне ли Европа към "систематичен компромис" с Байдън, Борел обяснява, че е "убеден, че Байдън няма да гледа на Европа като на враг, а ще сме приятели, съюзници и съдружници". Европа обаче трябва да подходи реалистично.

През тези години имаше големи промени в основите на американското общество, които ще останат и след Тръмп. Първата линия на САЩ вече не е Европа, тя е в Тихия океан. А САЩ гледат много повече навътре. Това означава, че ролята ни трябва да е коренно различна от тази които имахме след Втората световна война, за да гледаме към т. нар. от нас стратегическа автономия.

Жозеп Борел, върховен външнополитически представител на ЕС

Може ли обаче стратегическата автономия да сплоти ЕС, питат журналистите Борел. Според него тази концепция не е нещо ново, а просто зрелостта на Европа, която "твърде дълго спа под защитния чадър на САЩ". Грешка е обаче да се говори само за отбранителното ѝ измерение - Европа трябва да може да защитава ценностите си и когато това е възможно, да го прави заедно със съюзниците, но когато не може - да го прави сама. Например в технологиите, търговията или контрола на миграцията.

По думите на върховния представител ЕС не чака новата администрация в САЩ, за да търси сближаване по теми като Китай - и от двете страни на Атлантика се разбира, че е нужно да се издейства повече реципрочност в отношенията с азиатския гигант, макар че "Тръмп сбърка, като започна търговска война, която не спечели, защото дефицитът (на САЩ) се увеличи".

Попитан за изненадата на Европа, когато САЩ опитаха да изземат инициативата за Балканите, Борел обяснява: "Единственият начин за решаване на големия проблем между Сърбия и Косово е процес, воден от Европа. Това не е състезание: ако искат да помогнат, ще се радваме да е така. Но перспективата и за двете страни за изграждане на бъдещето е на Европейския съюз."

Дневник