Изкуствената светлина трябва да се третира както другите форми на замърсяване, тъй като нейното въздействие върху естествения свят се е разширило до степен да предизвиква системни смущения, предупреждават учени.

Причиненото от хората осветяване на планетат нараства с обхват и интензивност от около 2% годишно, създавайки проблем, който може да се сравни с изменението на климата, според екип от биолози от Университета в Ексетър.

Нивата на хормони, циклите на размножаване, моделите на активност и уязвимостта към хищници са засегнати при широк спектър от видове, пишат те в статия, публикувана в списание Nature Ecology and Evolution.

От намалено опрашване от насекоми и дървета, пъпкуващи по-рано през пролетта, до морски птици, блъскащи се в морски фарове, и морски костенурки, които по погрешка се скитат навътре в сушата към светли хотели, които объркват с изгряващото слънце, последното проучване обединява 126 предишни статии за оценка на степента на въздействие на увеличаващите се нива на изкуствена светлина по света.

При всички изследвани животински видове учените откриват намалени нива на мелатонин - хормон, който регулира циклите на съня - в резултат на изкуствената светлина през нощта.


Поведенческите модели също са нарушени както при нощни, така и при дневни видове. Гризачите, които се хранят предимно през нощта, са активни за по-кратко време, докато птиците са започнали да пеят и търсят храна по-рано през деня.

Не всички резултати са отрицателни. Някои видове на определени места се възползват от нощната светлина - някои растения растат по-бързо, а някои видове прилепи процъфтяват в променета обстановка. Но общият ефект е разрушителен, особено за насекомите, които честа са привличани от осветителните крушки или фаровете на автомобили.

"Това, което се откроява, е колко широко разпространени са ефектите. Ефектите са откриваеми на всички нива - микроби, безгръбначни, животни и растения", казва водещият автор Кевин Гастон пред в. "Гардиън".

Сателитните снимки на Земята през нощта показват колко бързо се разпростира проблемът, като изкуственото осветление също става все по-интензивно с увеличението на употребата на евтини ярко бели светодиоди. Това е биологично проблематично, тъй като бялата светлина има по-широк спектър, също като слънчевата светлина.

Гастон призова правителствата, компаниите и гражданите да бъдат по-внимателни. "В момента имаме нагласата, че осветлението е нещо, което поставяме там някъде и не мислим много за него. Но трябва да мислим за това да го използваме само когато имаме нужда, където имаме нужда и по спефицичен начин", каза той. "То е друг замърсител."

За разлика от климатичната криза решаването на проблема с осветлението ще спести, вместо да струва пари. Ако хората използват по-малко светлини, това би означавало по-ниски разходи, по-малко електричество и по-ниски емисии. Но това ще изисква промяна в нагласата.

"В основата на това стои дълбоко вкоренена човешка нужда да осветява нощта. Все още се страхуваме от тъмнината", смята Гастон. "Способността да превърнем нощното време в подобно на дневното е нещо, което сме преследвали до степен далеч извън необходимостта от това."

Дневник