Държавите от Европейския съюз се договориха за новата климатична цел на блока - намаляване на парниковите газове в ЕС до 2030 г. с 55% спрямо нивата до 1990 г.

Това е рязко увеличение при досегашните 40%, които бяха приети в блока. До последно нямаше гаранция, че съгласието ще бъде дадено, въпреки сигналите от първоначално скептичните към възможността това да стане България, Чехия и Полша, че са готови на отстъпки. По-рано през есента премиерът Бойко Борисов каза, че новата цел ще бъде одобрена, но трябва да се обсъдят подробностите и да започне подготовка за нея в държавите членки.

Преди няколко месеца източници на европейски издания обясниха, че Варшава, която бе най-острият противник, би приела подобна крачка, ако се приеме новата цел да е колективна (общо за ЕС), а не ангажимент за всяка отделна държава в блока. Изглежда, последното не е част от окончателното споразумение. Според агенция "Ройтерс" Полша се е съгласила на отстъпка след обещание, че няма да бъдат намалявани средствата за по-бедните страни от европейския въглероден пазар.

Еврокомисията предложи новата цел през есента с аргумента, че в противен случаи няма да се постигне обещаната от председателя ѝ Урсула фон дер Лайен климатична неутралност до 2050 г. или ще се наложи много по-рязко свиване на емисиите през 2030 г.

Очаква се ЕС да представи новата си цел на виртуална среща за климата на ООН утре (тази година климатичната конференция COP не се състоя заради коронавируса, а се отложи за идната есен).

"Ройтерс" пише, че решението е продукт на компромис между по-богатите западни и скандинавски страни и зависимите от въглища както и с енергийно интензивни сектори, настоявали на конкретни условия.

С новите предложения на комисията ще се ускори преходът към електромобили и зелени инвестиции в размер 350 млрд. евро това десетилетие. Европарламентът същевременно искаше по-амбициозна цел - 60 вместо 55 на сто.

Дневник