Редовното движение на пътнически влакове започна днес през новия алпийски железопътен тунел Ченери в Швейцария, дълъг 15, 4 км.
Информация за събитието публиува в профила си в Туитър Министерството на околната среда, енергетиката и връзките. То подчерта, че с това завършва реализацията на мащабния проект „Нови железопътни линии през Алпите“ (NЕАТ), в рамките на който бяха построени тунелът при Лохберг през 2007 г. и при Сен Готард през 2016 г.

Държавната компания Швейцарски федерални железници определиха началото на редовни редовни пътнически линии през Ченери като „начало на нова ера за европейската мобилност“.

Първи през новия тунел премина днес влакът Eurocity по маршрута Цюрих – Кясо. Пътниците бяха приветствани от записано радиибръщение на президента на страната Симонета Сомаруга, която отправи сърдечна благодарност на населението, направило възможно реализацията на проекта.

Тунелът Ченери беше открит на 4 септември тази година, но до днес преминаването на пътнически влакове през него се извършваше в тестов режим.

Новият маршрут дава възможност пътят между Лозана и Лугано да се съкрати с 18 минути, а между Цюрих и Милано – с 23 минути. Печеливши ще бъдат и товарните превози тъй като времето за пътуване между пристанищата Ротердам и Милано ще намалее с около два часа.

Линията NЕАТ се отнася към така наречените равнинни линии, т.е. има слаб наклон, което позволява влаковете да развиват по-високи скорости и да се движат товарни композиции с по-голям тонаж. Властите на Швейцария оценяват този проект като „съоръжението на века“, благодарение на което страната потвърди своята политика в областта на превозите и защитата на Алпите. В конституцията на Швейцария е залегнала задачата превозът на товари да премине от автомобилен на железопътен транспорт.

Строителството на Ченери продължи 12 години и струваше 3,6 млрд. франка. През него ежедневно могат да преминават 170 товарни и 180 пътнически влака.

Общо в NЕАТ бяха инвестирани 22,8 млрд. франка, като най-скъпо илезе строителството на тунела при Сент Готард – над 12 млрд. франка.

Дарик