Една добра и една лоша новина съдържа за България новото издание на доклада на Световната банка "Глобални икономически перспективи", който се изработва на всеки 6 месеца.

Добрата е, че се подобрява прогнозата за това как е завършила 2020 г. българската икономика. През юни имаше влошена (спрямо януари 2020 г.) оценка за спад от 6.2% от БВП. Сегашната е коригирана на свиване от 5.1%.

Лошата новина е, че има корекция надолу в очакванията за 2021 г. - от растеж от 4.3% в юнската прогноза на ръст от 3.3% в новата.

И в двата случая няма промяна в тенденцията - българската икономика няма да се върне през 2021 г. на нивото от 2019 г. и възстановяването ще продължи и през 2022 г. В новата прогноза на Световната банка очакването е за ръст догодина от 3.7% от БВП, което е темпото на растеж от 2019 г. Това би трябвало да означава, че при оптимален сценарий България ще компенсира срива от пандемията някъде след около 18 месеца.

Проблемът е, че банката изтъква, че ситуацията е трудна за точно прогнозиране и доминират нагласите, че реално по-скоро ще има по-лоши резултати от очакванията. "Перспективата (за района) остава много несигурна и растежът може да бъде по-слаб от предвиденото, ако се проточи отшумяването на пандемията, ако се влошат условията за външно финансиране или отново ескалират геополитически напрежения", пише в доклада в главата, обхващата Централна и Югоизточна Европа и страните от бившия СССР.

В краткосрочен план перспективата за растеж е засенчена от рязкото увеличаване на несигурността заради новата вълна от зараза от COVID-19 и поредни национални карантини и ограничения в страни от еврозоната. Това означава и намалено търсене на вносни продукти от страни като България, включително заради свито потребление и инвестиции от домакинствата и фирмите.

Ако се проточат ограниченията за пътуване (Германия, например, обяви късно във вторник, че ще изисква вече два теста за коронавируса от пристигащите от рискови райони, каквито в момента имат всички държави в ЕС), ръстежът ще е по-слаб в икономики, зависещи от туризма.

Продължителна безработица и затворени училища заради пандемията ще доведат до пропуснато време за изграждане и подобряване на умения и придобиване на познание, предупреждават от банката. В средносрочен план това ще се усети негативно върху икономиката и инвестициите.

Някои страни разчитат на достъпа до помощните фондове на ЕС за преодоляване на икономическите последици от пандемията. Но реално използването на милиардите от специалния инструмент зависи от капацитета на националната администрация да подготви адекватни проекти и да ги реализира, за да усвои средствата. Очакванията на Световната банка за България са, че тя ще се възползва от малко над половината предвидени за нея средства.

Дневник