Одобреното на първо четене създаване на фигурата обвинител, който да разследва главния прокурор в България, е предизвикало изненада в Съвета на Европа за демокрация чрез право, съобщава БНР, позовавайки се на запознат източник.

От Венецианската комисия са коментирали това днес на изслушването в Мониторинговата група за демокрация, върховенство на закона и основни права към Комисията по граждански свободи (LIBE). Заседанията на мониторинговата група са при закрити врата.

Тя обсъжда за втори път ситуацията в България. Заседанието е виртуално.

Според отлично осведомен източник на БНР представителят на Венецианската комисия е заявил, че подобна фигура не е част от световната практика, и е определил решението за нейното създаване като "странно". Той е подчертал, че подобно наблюдение е допустимо само по отделни случаи, каквато практика съществува в Съединените щати.

    • Кого изпрати България
    • На днешното заседание на мониторинговата група правителството е било представено единствено от зам.-министъра на правосъдието Евгени Стоянов. В срещата се включиха заместниците на главния прокурор Красимира Филипова и Даниела Машева, както и председателят на Комисията за защита от дискриминацията Ана Джумалиева. На поканата се отзоваха представители на Венецианската комисия и на Европейската комисия. Премиерът Бойко Борисов е бил поканен, но не е присъствал, коментира във фейсбук акаунта си евродепутатът Елена Йончева, която е част от мониторинговата група.


"От съществуването на групата досега нито един премиер на държава членка не си е позволявал да не се яви на изслушване. Европейските депутати са изслушвали министър-председателя на Малта, както и министър-председателя на Словакия", каза още тя.

"Когато европейските депутати не получат конкретни отговори, те изпращат отново въпросите си в писмен вид. Това се случи след заседанието през 2020 г. - в България пристигнаха 29 уточняващи въпроси. Възможно е процедурата да се повтори", каза още Йончева. "Мониторинговата група има практика и да изпраща мисия от европейски депутати за установяване на фактите в съответната държава членка. Поради ситуацията с COVID-19 обаче вероятно ще трябва да има друг подход."

Независимият прокурор

Ролята на независим прокурор е предвидена в проектозакон и е в отговор на заключението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от преди повече от 10 години, че в България няма ефективен механизъм за наказателно разследване на главния прокурор. Проблемът беше констатиран в решението на ЕСПЧ по делото "Колеви срещу България" от 2009 г. и е повод за множество критики от различни международни организации оттогава.

В последната година и половина, след 10-годишно законодателно бездействие след решението на Съда в Страсбург, бяха оповестени няколко законопроекта за изменение на НПК и Закона за съдебната власт, касаещи възможността за независимо и ефективно наказателно разследване на главния прокурор.

Последният от тях предвижда независим прокурор, който да може да разследва главния, да бъде издиган от поне шестима членове на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и избран за 7 години мандат от обикновено мнозинство от членовете на ВСС. Актовете му няма да подлежат на контрол от главния прокурор и над него няма да се упражнява надзор и ръководство. Делата срещу главния прокурор да се водят в Специализирания наказателен съд и във Върховния касационен съд.

Дневник