Съединените щати втвърдиха тона към Русия, Турция и Обединените арабски емирства, ангажирани в конфликта в Либия, седмица след като Джо Байдън встъпи в длъжност като президент.

На заседание на Съвета за сигурност на ООН изпълняващият длъжността посланик на САЩ в световната организация Ричард Милс каза, че това трябва да стане "незабавно". "Всички външни сили, включително Русия, Турция и ОАЕ, (се призовават) да уважават либийския суверенитет" и да спазват споразумението за прекратяване на огъня, сключено през октомври, цитира думите му "Асошиейтед прес".

Либия е обхваната от война десет години след свалянето на Муамар Кадафи, а през последните две все повече се засили ролята на външните участници - Турция подкрепя признатото от ООН Правителство на националното съгласие (ПНС) в Триполи, Русия, Египет и ОАЕ - Либийската национална армия (ЛНА) на Халифа Хафтар, зад която стои и либийският парламент в Тобрук. Близо 20 хил. са наемниците, сражаващи се общо на двете страни.

Времето изтече

Трите държави всъщност не са единни в подкрепата си за Хафтар, а Египет търси диалог и с ПНС в последните седмици, за да неутрализира влиянието на Турция, обърнала хода на войната след засилване на военното си сътрудничество с Триполи. Освен това експертите са разделени доколко личността на Хафтар има значение за Русия и Египет и доколко Москва държи ЛНА да постигне успех, а по-скоро я вижда като инструмент за "сдържане" в Либия.

От лятото насам конфликтът се забави - с месеци продължава струпването на чужди сили от враждуващите страни край град Сирт и други райони. Сега, съгласно договорено миналата година споразумение с ООН, те би трябвало да напуснат.

Проблемът за ООН - а и за Съединените щати - е, че 90 дни след споразумението от октомври няма изтегляне на чуждите сили и наемници: формалният срок изтече на 23 януари. Нещо повече - Турция удължи мисията в Либия, която започна с официално изпращане на военни там в края на 2019-а и началото на 2020 г., с още година.

Промяната

Новото е, че Вашингтон бе известен по времето на президента Доналд Тръмп с фактическото си въздържане от твърди позиции за край на привнесената отвън ескалация; острите нападки бяха насочени обикновено към Русия и към изпратените от нея наемници от известната частна военна компания "Вагнер" (за които се потвърди в доклад на ООН) и други. Администрацията му същевременно поддържаше връзки с Хафтар, а от друга страна, често бе критикувана, че си затваря очите за разгръщането на турската намеса в Либия - с техника и наемници.

Новият тон на Вашингтон поражда въпроси както у Анкара, така и у регионалния ѝ противник Абу Даби какво могат да очакват от новата администрация на Байдън.

Знак за нов подход в Близкия изток дойде и от спирането на оръжейни сделки, договорени от администрацията на Тръмп със Саудитска Арабия и ОАЕ. Мярката се описва като рутинна, но ще се наблюдава с безпокойство в ОАЕ - САЩ сключиха оспорвана сделка за продажба на 50 изтребителя F-35 на ОАЕ и те неформално се приемаха като част от "цената" за историческата нормализация между Израел и Емирствата (дори в Израел, където държат на спазването на принципа за "качествено военно превъзходство" в Близкия изток, осигурявано им от сътрудничеството със САЩ, властите дадоха знак, че няма да възразяват срещу сделката).

 Дневник