Европейската комисия е поискала Унгария да реформира законите си за обществените поръчки преди да получи достъп до милиарди евро от фонда за преодоляване на последиците от пандемията. В поверителен документ се казва, че властите в Будапеща трябва да прекратят със "систематичните нередности", съобщи "Ройтерс".

Антикризисната схема от 750 млрд. евро се управлява от Европейската комисия и тя вече е уведомила няколко държави членки, че трябва да подобрят предложенията си за това как предвиждат да използват полагащите им се средства, допълва агенцията.

Но в случая с Унгария директно се иска промяна в законите за обществени поръчки. Те дори са подробно изредени в документ на Комисията от 26 януари до правителството на премиера Виктор Орбан.

"Конкуренцията при обществените поръчки на практика е недостатъчна", пише в текста. В него се допълва, че това е свързано със "систематични нередности", които "през 2019 г. доведоха до най-голямата финансова корекция в историята на структурните фондове".

В документа се призовава конкретно да се подобри прозрачността и достъпът до данните, тъй като така процесът щял да стане по-честен и открит за всички.

  • Миналата година агенцията за борба със злоупотребите с евросредства OLAF посочи в свой доклад, че в периода 2015-2019 г. нередностите в Унгария са достигали почти 4% от изразходваните фондове на ЕС. Средният показател за ЕС е 0.36%. Втора по сериозност на нарушенията е Словакия с 0.53%.

В документа на Еврокомисията се казва, че за да не се налага Унгария да възстановява средства на еврофондовете, трябва да има повече прозрачност, реална конкуренция между кандидатите и отчетност при обществените поръчки.

Унгария и Полша блокираха в края на 2020 г. многогодишната финансова рамкана ЕС за следващите 7 години и помощния фонд Next Generation EU с претенции за условието за достъп до тези общо почти 1.8 трлн евро срещу спазване върховенството на закона. Компромисът за разблокирането им е, че този механизъм няма да се прилага за предишни разходи на Будапеща и Варшава, както и че по него първо ще се произнесе Съдът на ЕС, а след това Европеската комисия ще публикува подробности как и кога той ще действа.

На практика това означава, че механизмът за върховенството на закона, който има за цел да не се злоупотребява от управляващите с обществени средства, може да заработи чак през 2022 г. Много зависи от това дали съдът в Люксембург ще вземе решението в ускорена процедура. Това е особено важно за Орбан, който има паламентарни избори през пролетта на следващата година.

Гергели Гюлаш, началник на кабинета на Орбан, нарече "фалшива новина" съобщението на "Ройтерс" и настоя, че Европейската комисия не е отправяла каквито и да е искания - формално или неформално - към Унгария за обществените поръчки. Той допълни, че очаква Европейската комисия "да изчисти" въпроса и отхвърли твърденията на агенцията с думите, че 98% от информацията за тези поръчки в страната е публична и броят на процедурите, по които се канят кандидати и се преговаря с тях е намалял за 6 години от 3600 на 274.

Същото написа в "Туитър" и правителственият говорител Золтан Ковач: "Правителството не е получавало никакви искания от Европейската комисия, официални или неофициални". Но след това "Ройтерс" разпространи новината си отново с корекция, че ЕК не е "казала на Унгария", а е "поискала" Унгария да си поправи законите.

"Трансперънси интернешънъл" обаче смята, че близо 40% от обществените поръчки в Унгария се изпълняват само с един кандидат, т.е. няма никаква конкуренция и има голям риск за корупция.

Близки на Орбан станаха едни от основните получатели на публични средства, като най-прочутият от тях е Лоринц Мецарош, който за няколко години се превърна от монтажник на тръби за газоснабдяване в бизнесмен с участие в широк спектър начинания, включително медии, и лично богатство от 1.4 млрд. евро.

Дневник