Не само стойността на биткойн се повиши през последната година - това важи и за огромното количество електрическа енергия, която криптовалутата консумира.

След като постигна инсторически връх от над 58 000 долара за биктойн, стойността на криптовалутата спадна през последната седмица, но количеството електричество, използвано за създаването й, продължава да се покачва. В момента то е еквиваленто на годишния въглероден отпечатък за ток на Аржентина, според Cambridge Bitcoin Electricity Consumption Index, инструмент на учени от Университета в Кеймбридж, който измерва енергийното потребление на валутата.

Неотдавнашният интерес от големи институции на "Уолстрийт" като JPMorgan и Goldman Sachs, както и възприемането й от Илон Мъск и неговата компания "Тесла" помогна на валутата да достигне най-високото си ниво, тъй като инвеститорите се обзалагат, че криптовалутата ще стане по-широко използвана в близко бъдеще.

Срив в цената води до загуби за "Тесла" и Мъск, но биткойнът също представлява заплаха за мисията на компанията към "бъдеще с нулеви емисии" и поставя сериозни въпроси пред правителствата и корпорациите, които искат да ограничат своите въглеродни отпечатъци.

"Копаенето" на биткойн включва решаване на сложни математически задачи с цел създаване на нови биткойни. "Миньорите" се възнаграждават в биткойн. Извличането на биткойни - процесът, при който биткойн се "присъжда" на компютър, който решава сложна поредица от алгоритми - е енергоемък процес.
 

По-рано в относително кратката история на биткойн - валутата е създадена през 2009 г. - човек би могъл да копае биткойни на средно мощен компютър. Но има ограничен брой биткойни, които могат да бъдат добивани: 21 милиона. Колкото повече биткойн се добива, толкова по-трудни са алгоритмите, които трябва да бъдат решени, за да добиете биткойн.


Сега, когато са добити над 18.5 млн. биткойни, обикновеният компютър от миналото вече не може да копае биткойни. Вместо това, добивът изисква специално компютърно оборудване, което може да се справи с интензивната обработка на данни, необходима за получаване на биткойн днес. И, разбира се, тези специални компютри се нуждаят от много електричество, за да работят.

Привържениците на биткойн казват, че добивът все повече се извършва с електричество от възобновяеми източници, тъй като този вид енергия става по-евтина, а използваното количество е далеч по-ниско от други, по-разточителни приложения на енергията. Пропиляната енергия от включени, но неактивни, домашни устройства само в САЩ може да захрани копаенето на биткойн в продължение на 1.8 години, според индекса на Кеймбридж.

Природозащитниците обаче казват, че добивът все още е повод за безпокойство, особено защото миньорите се появяват навсякъде, където електричеството е най-евтино и това може да означава места, които използват въглища. Китай е държавата с най-много биткойн миньори в момента, според данните на Кеймбридж. Докато страната бавно се придвижва към възобновяема енергия, около две трети от нейната електроенергия идва от въглища.

Тъй като няма държавен орган или организация, които официално да проследяват къде се добиват биткойни и какъв ток използват миньорите, няма как да се разбере дали става дума за електричество от възобновяема енергия или изкопаеми горива.

    Центърът за алтернативни финанси на Кеймбридж (CCAF) изчислява, че годишното потребление на електроенергия за биткойни се движи около 130 тераватчаса (TWh), докато индексът на Digiconomist дава стойност от 80 TWh. Подобно е потреблението на Аржентина (125.03 TWh), Украйна (128.81 TWh) и Швеция (131.80 TWh) - потреблението на България за 2019 г. е около 33 TWh.


Една транзакция с биткойн има същия въглероден отпечатък като 680 000 транзакции с Visa или 51 210 часа гледане на YouTube, според CCAF.


Огромната изчислителна мощ - и следователно използването на ток - е вградена в начина, по който е проектирана блокчейн технологията, която е в основата на криптовалутата.

Миньорите не само създават нови биткойни, но също така независимо проверяват и записват всяка сделка, направена във валутата. Всъщност биткойните са наградата, която получават майньорите, за да поддържат точно този запис.

Работи като лотария, която се провежда на всеки 10 минути, обяснява Джина Питърс, професор по икономика в Университета в Чикаго и научен сътрудник в екипа на CCAF.


Центровете за обработка на данни по целия свят се надпреварват да съставят и представят този запис на транзакциите по приемлив за системата начин.

Те също трябва да познаят произволно число. Първият, който представи записа и правилното число, печели наградата - това се превръща в следващия блок в блокчейна. В момента те се възнаграждават с шест и четвърт биткойни, оценени на около 50 000 долара всяка.

Веднага след като една "лотария" приключи, се генерира нов номер и целият процес започва отново.

Има и още един фактор, който движи нарастващото потребление на енергия за биткойн. Софтуерът гарантира, че винаги са необходими 10 минути, за да бъде решен пъзелът, така че ако броят на миньорите се увеличава, пъзелът става по-труден и трябва да се използва повече изчислителна мощ.

Следователно биткойнът всъщност е проектиран да насърчава увеличението на компютърни мощности.

Идеята е, че колкото повече компютри се състезават за поддържане на блокчейна, толкова по-безопасна става валутата, защото всеки, който се опита да я подкопае, трябва да контролира и управлява поне толкова изчислителна мощ, колкото останалите миньори заедно.


Може да се провери какви усилия полагат миньорите, за да създадат валутата. Понастоящем се смята, че правят 160 квинтилиона изчисления всяка секунда - това са 160 000 000 000 000 000 000.

И това огромно изчислително усилие е ахилесовата пета на криптовалутата, казва Алекс де Ври, основателят на Digiconomist и експерт по биткойн, пред Би Би Си. Всички милиони трилиони изчисления, необходими, за да поддържа системата работеща, всъщност не вършат никаква полезна работа и веднага се изхвърлят.

Изследване от 2018 г. на института Oak Ridge в Охайо установи, че биткойн на стойност един долар отнема 17 мегаджаула енергия, повече от два пъти повече от енергията, необходима за добив на мед, злато и платина на стойност един долар. Друго проучване от Великобритания, публикувано през 2019 г., казва, че компютърната мощност, необходима за добив на биткойни, се е увеличила четири пъти през 2019 г. в сравнение с предходната година и че добивът е оказал влияние върху цените на някои пазари на електроенергия и комунални услуги.

Защитниците на биткойн вярват, че всички разходи за околната среда, свързани с добива, си струват по-широкото въздействие, което би могло да окаже върху обществото.

Някои посочват, че не е задължително да има компромис между криптовалутата и околната среда. Създателите на ethereum, смятан за втория най-популярен тип криптовалута след биткойн, обещаха да променят алгоритъма на валутата, за да направят добива му по-екологичен.

Виталик Бутерин, компютърният учен, изобретил ethereum, каза пред IEEE Spectrum, че добивът на криптовалута може да бъде "огромна загуба на ресурси, дори ако не вярвате, че замърсяването и въглеродният диоксид са проблем. Има реални потребители - реални хора - чиято нужда от електричество се измества от тези неща."
 

Понастоящем добивът на ethereum работи подобно на биткойн, като най-мощните компютри имат предимство да получат най-много биткойни, тъй като компютрите се състезават да завършат първи дадена транзакция. Разработчиците на еthereum работят върху промяна на тази система, така че миньорите да влязат в общ списък и да бъдат избрани на случаен принцип, за да завършат транзакцията и да получат монети в замяна. Този метод, наречен "доказателство за залог", гарантира, че ще се използва по-малко електроенергия за добив на валутата.

Но тъй като биткойнът все още царува като най-добрата криптовалута, с одобрения от утвърдени компании и инвестиционни банки, въздействието на валутата върху околната среда само ще нараства.

Дневник