Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд по въпроса за Бюрото по защита към главния прокурор и поиска съдът да се произнесе в нарушение на конституцията ли са текстове от два закона, които определят структурата като самостоятелна и на подчинение на главния прокурор.

Става дума за Закона за съдебната власт и от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, които поставят на контрол и подчинение към главния прокурор Бюрото по защита.

"В последните години чрез последователни промени в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, в отклонение от конституционния принцип за разделение на властите, при главния прокурор се оказаха съсредоточени всички основни функции по ръководство, контрол и осъществяване на дейността на Бюрото по защита. По този начин се надхвърлят установените в конституцията правомощия на прокуратурата и на главния прокурор", пише в искането си президентът.

Държавният глава отбелязва, че конституцията дава на съдебната власт статут на независимост, която обаче може да се ползва само и единствено с оглед на изпълнение на конституционно установените функции на съда, прокурорите и следователите. Тази независимост не следва да бъде употребявана за осъществяване на други задачи извън тях.

Като възлага на служителите на Бюрото по защита полицейски правомощия, а поставя самото бюро в структурата на прокуратурата и под ръководството на главния прокурор, законодателят възпрепятства упражняването на граждански контрол над осъществяване на полицейски правомощия, с които могат да се засегнат изключително значими ценности като човешкия живот и здраве, свободата, личния живот на лица.
"Главният прокурор не може едновременно да ръководи бюрото и да упражнява надзор за законност над неговите действия - това означава да надзирава сам законността в собствените си действия", посочва в искането до Конституционния съд президентът.

През първата година от мандата на Иван Гешев като главен прокурор служители на Бюрото по защита участваха в няколко значими акции на прокуратурата. В края на май 2020 г. именно служители на това бюро изведоха от министерството на околната среда и водите бившия зам.-министър Красимир Живков, обвиняем заедно с бизнесмените Атанас и Пламен Бобокови за нерегламентирано управление на опасни отпадъци.

На 9 юли м.г. служители на бюрото влязоха в президентството при съвместна акция с прокуратурата, при която бяха претърсвани кабинети на съветници. По време на акцията бяха задържани бизнесменът Пламен Бобоков, президентският съветник Илия Милушев и секретаря Пламен Узунов. По-късно различни съдилища в страната излязоха с решения, че техните арести са незаконни, неоснователни и немотивирани.

Влизането на въоръжените служители от Бюрото по защита към главния прокурор бе един от поводите за продължилите над 100 дни граждански протести с искане за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.

Държавният глава атакува статута на бюрото с 3 основни мотива

В искането си до Конституционния съд държавният глава посочва и подробно аргументира три основни мотива. Според него са нарушени принципа за разделение на властите, принципа на правовата държава и този за независимост на съдебната власт.

Той подчертава и че по отношение на функциите по конвоирането и принудителното довеждане на лица има дублиране на функциите между Бюрото по защита и Главна дирекция "Охрана" към Министерството на правосъдието.

Промените в структурата започнаха при Сотир Цацаров

През февруари 2014 г. още в началото на мандата на Сотир Цацаров като главен прокурор правителството предложи и парламентът прие промени в Закона за защита на свидетели (името му е Закон за защита на застрашени лица във връзка с наказателно производство). С промените Бюрото по защита, създадено с този закон като специализиран отдел към Главна дирекция "Охрана" към Министерството на правосъдието, премина към главния прокурор, на негово пряко подчинение, и изпълнява неговите разпореждания.

Оттогава главният прокурор преценява дали показанията, обясненията или информацията на застрашеното лице са от съществено значение за наказателното производство, както и обективността и степента на заплахата.

Контролът върху дейността на Бюрото по защита се осъществява от Съвет по защита на застрашените лица. В Съвета по защита влизат министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи, представляващият ВСС, председателят на ВКС, главният прокурор и председателят на ДАНС. Решенията на съвета се вземат с обикновено мнозинство. Нямат право да разгласяват информация.

Дейността на Бюрото по защита се финансира от бюджета на съдебната власт. Мотивите са шаблонни: "Промените целят за бъдат подобрени дейностите, пряко свързани с гарантиране сигурността на застрашените лица във връзка с наказателно производство."

Промените в закона дадоха правомощия на главния прокурор да назначава не само директора на структурата, но и служителите. Съветът по защита вече не се събира на всеки три месеца, а два пъти годишно, когато разглежда отчетите на главния прокурор за изпълнението на Програмата за защита. Главният прокурор е единственият, който може да разгласява информация за специалната защита. Той определя и дали да се дава предварителна защита на свидетелите, преди да влязат в програмата, и в каква степен.

Освен това главният прокурор не е длъжен да съгласува устройството и правилата на бюрото с Висшия съдебен съвет, а ще ги определя сам. Ще решава и какъв да е размерът на допълнителните възнаграждения в бюрото. Освен бонуси на служителите се полага и ведомствено жилище, ако нямат собствено в София и отговарят на определени изисквания.

При Гешев бюрото получи правомощия да пази прокурори и следователи

През февруари 2020 г., в самото начало на мандата на Иван Гешев, правителството изпълнява първото желание на новия главен прокурор: С промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) е направена решаващата добавка в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Според допълнението Бюрото за защита към главния прокурор освен доскорошните дейности по защита на свидетели разширява периметъра си и вече ще "организира и осъществява охраната на прокурори и следователи".

Това желание е имал и Цацаров, но е останало неосъществено, разказват магистрати и бивши членове на ВСС пред "Дневник".

Новото правомощие на Бюрото по защита се осъществява при условия и по ред, определени със "съвместна инструкция на министъра на правосъдието и главния прокурор, съгласувана с пленума на Висшия съдебен съвет", пише в променения Закон.

С промяната в ЗСВ охранявани от "Съдебна охрана" към Министерството на правосъдието остават само съдиите. Странното и будещо въпроси е, че в променения текст в ЗСВ (член 391, ал.3, т.3) е записано, че и охраната на съдиите, която остава към правосъдното министерство, се определя със "съвместна инструкция на министъра на правосъдието и главния прокурор, съгласувана с пленума на Висшия съдебен съвет".

Дневник