Нормално е в горещините човек да си купи една динка и да се разхлади. Това реших да направя и аз. Нормалното място - Кооперативния пазар. Съответната лелка, застанала до купа дини. Пред нея кантар, от ония, старите. Почти като този на снимката. Сложи една диня, бутна топузите и отсече - осем килограма. Платих и си тръгнах.

В къщи претеглих динята и ... се оказа 7.400 кг. Пък и с дупка, от която се носеше неприятна миризма на вкиснало. Какво да направя?!
Заради идеята се върнах. Последва обяснението, че не е видяла дупката. Добре, човешко е. Като споменах за разликата в килограмите, се започна тирадата. Кантара бил точен като електронните и т.н. Не ми вдъхна доверие категоричността, с която изрече тези думи. Усъмних се направо! Тя ме покани "зад щанда" да видя колко тежи динята. Ама как да видя, като рейката по която се движи малкото топузче абсолютно нечетима. Аз се приближих за да видя по-добре, а тя така, права, отсече - осем килограма.

Направи ми впечатление, че никъде по кантара не се вижда стикер за преминат контрол!? Чак толкова не ми се разправяше, пък и управата на пазара е в почивка.
От цялата ситуация възникват няколко нормални въпроса:
Защо се допускат в употреба толкова стари кантари?
Не трябва ли и те да имат стикер за проверка от съответните органи?
Не трябва ли и клиента да вижда това, което вижда продавача, без да се налага да влиза "зад щанда"?
Ще се сезира ли някой от съответните органи и да вземе да засили малко контрола? Европа сме все пак!

Петър Петров