Европейската комисия понижи прогнозата си за растежа на българската икономика през тази година от 3.8%, колкото предвиждаше през пролетта, на 3.5%. Обяснението е в забавянето на износа. Прогнозата на Международния валутен фонд от октомври е растежът за годината да е 3.6%, каквото е очакването и на Министерството на финансите.


прогнозира увеличение на инфлацията; понижаване на растежа на икономиката и запазване на темпа на растеж значително над средния за ЕС. Това показват данните от есенната икономическа прогноза за 2018 на Европейската комисия в частта за България.

В есенната прогноза на ЕС, разпространена днес, се отбелязва, че въпреки забавянето растежът на българската икономика остава значително над средния за ЕС - 2.1%. За 2019 г. се очаква ръстът на БВП да продължи със стабилните 3.7% (каквито са разчетите и на проектобюджета, изготвен от Министерството на финансите), а на следващата - с 3.6%.

Брюксел очаква инфлацията през тази година да се ускори от 2%, колкото беше записано в пролетната прогноза, на 2.6% в резултат на повишените енергийни цени. За следващите две години прогнозата е за успокояване до стойности от 2% и 1.8% съответно.

Устойчив растеж на фона на несигурност в еврозоната

Нарастващата глобална несигурност, напрежението в международната търговия и по-високите цени на петрола ще имат отрицателен ефект върху растежа в Европа, прогнозира Еврокомисията. След няколко години на стабилен растеж на заетостта, перспективата за забавяне на подобренията на пазара на труда и за увеличаване на ограниченията по отношение на предлагането в някои държави членки би могла също да подсили това неблагоприятно въздействие.

Очаква се растежът в еврозоната да намалее от най-високата си за период от 10 години стойност от 2.4 %, постигната през 2017 г., на 2.1 % през 2018 г., преди да падне допълнително на 1.9 % през 2019 г. и 1.7 % през 2020 г. Същото развитие се очаква и за ЕС-27 — прогнозите сочат, че растежът ще бъде 2.2 % през 2018 г., 2.0 % през 2019 г. и 1.9 % през 2020 г.

"Очаква се растеж на всички икономики в ЕС през тази и следващата година, което ще доведе до повече работни места. Въпреки това несигурността и рисковете, както външни, така и вътрешни, нарастват и започват да се отразяват неблагоприятно върху икономическата активност. Трябва да работим по-усилено за засилване на устойчивостта на нашите икономики. На ниво ЕС това означава по-нататъшно укрепване на нашия икономически и паричен съюз. На национално ниво е дори още по-важно да се изградят фискални резерви и да се намали дългът, като в същото време се гарантира, че ползите от растежа са осезаеми и за най-уязвимите членове на обществото," коментира зам.-председателят на Еврокомисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, Валдис Домбровскис.

Прогнозите са изготвени в контекста на голяма несигурност и съществуват много взаимосвързани рискове от влошаване на ситуацията. Реализирането на който и да е от тези рискове може да увеличи останалите и да засили тяхното въздействие, се казва в прессъобщението на комисията.

Безработицата продължава да намалява

Условията на пазара на труда продължават да се подобряват през първата половина на 2018 г., като ръстът на заетостта остана постоянен, дори когато икономическият растеж започна да се забавя. Според прогнозата създаването на работни места ще продължи да бъде подпомагано от икономическия растеж, както и от структурните реформи в някои от държавите. Очаква се безработицата в еврозоната да се понижи до 8.4 % през тази година, а след това до 7.9 % през 2019 г. и 7,5 % през 2020 г. Общо за ЕС показателят ще достигне 7.4 % в края на тази година, а през 2019 г. и 2020 г. ще намалее съответно до 7 % и 6.6 % - най-ниски нива от началото на века.

Инфлация, стимулирана от цените на петрола

Инфлацията в еврозоната се очаква да достигне 1.8 % през 2018 г. и 2019 г. и да спадне до 1.6 % през през 2020 г. Нарастването й се дължи на поскъпването на петрола. Възможно е силните положителни базови ефекти да продължат през първото тримесечие на следващата година, прогнозира Еврокомисията. Въпреки че същинската инфлация, която изключва цените на енергията и на непреработените храни, бе сравнително ниска досега през тази година, очаква се тя да се утвърди отново като основен двигател на общата инфлация през 2020 г. поради увеличението на заплатите на фона на затягането на пазарите на труда, е записано в прогнозата.

Равнищата на дълга намаляват

Според прогнозите дефицитът на консолидирания държавен бюджет в еврозоната ще продължи да намалява спрямо БВП тази година благодарение на по-ниските лихвени разходи. Очаква се намалението да спре следващата година за първи път от 2009 г. насам с превръщането на фискалната позиция в леко експанзионистична през 2019 г., преди тя да стане като цяло неутрална през 2020 г., се казва в прессъобщението на Еврокомисията.

Прогнозите на Брюксел сочат, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет на еврозоната ще нарасне от 0.6 % от БВП през 2018 г. на 0.8 % през 2019 г., след което ще намалее до 0.7 % от БВП през 2020 г. Дефицитът на консолидирания държавен бюджет на ЕС-27 ще нарасне от 0.6 % от БВП през 2018 г. на 0.8 % през 2019 г., след което ще намалее до 0.6 % от БВП през 2020 г. Като цяло се запазва тенденцията за значителни подобрения в сравнение с преди десет години, когато дефицитът през 2009 г. достигна върхова стойност от 6.2 % в еврозоната и 6.6 % в ЕС.

Дневник