Обществено обсъждане за решаване на проблема, предизвикан от посевните врани в Градската градина, се проведе днес в сградата на община Шумен. То бе организирано от обществения посредник Иван Капралов, след като темата отново бе повдигната от граждански активисти, които настояваха за решение в лични срещи с кмета на Общината, с общинските съветници от комисията по „Екология“, с институции.
На обсъждането присъстваха кметът Любомир Христов, експертите от университета и РИОСВ гл. асистент д-р Виктор Василев и Деян Спасов, представители на местната власт, журналисти.
31-годишният Иван Вичев, един от гражданските активисти защити тезата, че решение на проблема има, но липсва воля на местната власт. „Проблемът си съществува от как се помня, думи много, но действия никакви. Остава мръсотията, крясъците и екстрементите на птиците върху главите ни, което е недопустимо за всеки шуменец, ако щете и за човешката цивилизация“, каза той.
Иван Капралов систематизира опитите, които са правени дотук и представи експертни становища и предложения за решения от Регионалната инспекция на околната среда и водите в Шумен, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Българското дружество за защита на птиците и катедра „Растителна защита, ботаника и зоология“ към ШУ „Епископ Константин Преславски“.
Според становището на екоинспекцията обитаващите посевни врани попадат под закрилата на два закона и за предприемането на мерки е необходимо писмено разрешение от изпълнителния директор на Агенцията по горите.
Доц. д-р Анна Ганева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН заявява в становището си, че систематизиран опит по отношение на решаването на проблемите, създавани от врановите птици в човешките селища у нас не е известен. „Съществуват редица опити за решаването им на местно ниво, но с променлива успеваемост. Най-общо се ползват комбинации от методи за прогонване на птиците чрез тяхното обезпокояване и дразнене с пиротехнически средства, излъчване на звукови сигнали, лазери с малка мощност, химически репеленти, макети на пострадали врани по дърветата и на последно място – облитане на местообитанието от ловни соколи“, пише тя.
От Българското дружество за защита на птиците посочват, че видът е сравнително рядък като гнездящ в България и излагат предположението, че МОСВ няма да е склонно да разреши някакви интервенции, но от там предлагат превръщането на проблема от „дефект“ в „ефект“. „Гнездовата колония в парка да се обозначи с информационна табела с илюстрации и да се превърне в атракция за гражданите и гостите на Шумен“, се посочва в становището и добавят, че опити за преместването на местообитанията на посевните врани са правени в Хасково и Пловдив, но резултатите са „неустойчиви“.
Главен асистент д-р Виктор Василев даде ясна картина на конкретната ситуация в Шумен. „През последните 30 г. в парка гнездят посевни врани, към които постепенно са се присъединили и гарги. В периода 1996-2012 г. гнездящите двойки нарастват всяка година с 20 до 30 двойки и в момента са около 800 двойки. През последните години колонията не се увеличава, но отделни групи се преместват в съседни територии – високите дървета в кв. „Тракия“, чинарите по бул. „Мадара“ и дърветата в посока на центъра на града“, каза той. Според него между 200 и 400 двойки пък предпочитат високите жилищни или административни сгради в близост до Градската градина. През зимните месеци - декември, януари и февруари, броят на птиците, избиращи парка, се увеличава между 5 000 до 12 000. Те са 80% посевни врани и 20% гарги.
Той уточни, че подобен процес на увеличаване на гнездящите птици в градовете протича в цяла Европа. Според него тази урбанизация се дължи на изхранването, което намират тук, на по-високите температури и осветеността, която им дава възможност да се предпазват от хищници. Експертът изрази мнение, че няма гаранции кое ново местообитание биха избрали птиците при евентуално прогонване.
Така най-сериозен остана въпросът, свързан с промяната на ситуацията след предлаганите десетки мерки за прогонването им. Сред предложенията бяха залесителен пояс от високи дървета на сметището, по-често почистване на Градската градина, използване на дронове и др. Иван Вичев предложи да се ползват услугите на софийска фирма, която осъществява дейност за прогонване на птиците по летища, ветрогенератори и лозови масиви и е с международен опит. Кметът пое ангажимента фирмата да бъде поканена в Шумен, за да чуят предложенията й за решаване на проблема на последващо обществено обсъждане.
ШУМ.БГ
Коментари
Христо
Преселете ги на площад "Народно събрание " N2
Анонимен
Преди две години, когато окастриха дърветата в градската, част от враните се бяха преместили долу до езерото.Сега ги няма.Явно са се върнали.
И са много хитри. Като чуят щракването от зареждане на въздушната пушка и отлита цялото ято.
Varg
АК 47 на автоматичен режим с четири пълнителя в сумката и проблема ви е решен.
Анонимен
Да направим референдум дали да останат или да ги гоним.Решили няколко човека че не им харесват и хоп общинските съветници обсъждат.А бе как не обсъждате дали кварталите се чисти кво праим с мръсния въздух ....да не продължавам . На мен гаргите не ми пречат , и едва ли пречат на още 50 000 който едва лиса ходили в градската последните години. Решението е просто чистим.В крайна сметка и те имат право да живеят.
Иван Вичев
До: ,,Анонимен''.
Господине,
от 30+ години гаргите ви се изхождат върху главите.
От 30+ години гаргите мърсят(освен ежедневното изхождане, когато търсят храна те изваждат всичко от кошчетата за смет) и вдигат ужасен шум.
Темата за референдума(и това разисквахме), се разбрахме да го обсъждаме на следващата среща.Какви по-точно въпроси трябва да съдържа?,,Желаете ли да ви се изхождат гарги върху главите?''.
На следващата среща за гаргите ще присъстват и представители на фирма, която се занимава в цял свят с подобни проблеми.Най-учтиво ви каня да присъствате.
Всички ние сме напълно наясно, че има множество други проблеми.Нека един по един ги решаваме.Ние сме направили първата крачка, помогнете ни заедно да решим и останалите проблеми...
АнонименТеодоси Атанасов
Ами променете закона за защита и един ловджия със пушката и със малки сачми ще се прогонят враните за дълго.Ето просто,и от раз решен проблема със враните.Но винаги почти за всичко във България управниците са виновни.Ами виште закона във Дания да речем,и както там се постъпва със тези вредители,то така и ние да постъпим.Дания държавата има наи демократичните закони,и преключен е проблема във градската ни градина.
Анонимен
Каде ми коментара които Теодоси ви испратипреди малко?
лольо
По голяма граблива врана от Хари нема.
Анонимен
Проблемът със замърсяването на пейките би могъл да се реши по друг начин: пейки с козирка - над/на пейката се монтира козирка, която периодично се сваля и почиства. Само че за толкова години не рачиха да сложат покритие на вече монтираните постаменти за козирки над пейките при детската площадка, какво остава за единичните пейки? Мързел, безхаберие, "усвоени" (отчетени ) средства?
За да не ровят птиците в кошчетата за отпадъци, може хранителните отпадъци да се събират в отделни, затворени контейнери. Но дали нашата, на хората култура е по-голяма от поведението на птиците? В нашия квартал има контейнери за разделно събиране на отпадъци на достатъчно близко разстояние, но и от заведенията за хранене, и от отделните хора ДЕМОНСТРАТИВНО всичко с хвърля в общия кюп.