Като унгарка, която живее в Берлин, гледах протестите срещу Виктор Орбан от далеч, докато, подобно на почти всички, които познавам, се върнах у дома за Коледа. Последните месеци бяха много специални за много хора в родната ми страна", пише в статия за "Гардиън" Дора Дишери, унгарски журналист в Берлин, която работи за N-OST, мрежа за новини за Източна Европа. "Хиляди демонстрираха срещу правителството, управляващата партия "Фидес" и нейния лидер. Сред доволните тълпи в Будапеща почувствах значението на тези събития и за себе си", допълва Дишери.

Това била първата демонстрация, на която тя присъствала, откакто си тръгнала от Унгария през 2012 г. Дишери напуснала работата си в унгарската държавна телевизия, защото й била предложена академична стипендия в Германия, за която кандидатствала заради въвеждането на закон, ограничаващ медийната свобода. "Почувствах, че съм твърде млада, за да остана и да се примиря с това. От тогава партията на Орбан спечели изборите три пъти подред, не само защото "Фидес" си осигури по-голяма подкрепа в страната, а по-скоро защото опозицията бе неспособна да се обедини и да предложи реална алтернатива", казва Дишери.

Според нея "много унгарци все още чакат някакъв "спасител" отвън – натиск върху Орбан от други европейски политици или евроинституциите. "Но никой не дойде да ни спаси. Нито дори Ангела Меркел, която преди беше един от основните опоненти на бежанската политика на Орбан в ЕС. Не мога да забравя последната им съвместна пресконференция в Берлин през юни 2018 г. - как се боричкаха пред камерата, за да имат последната дума за това какво значи солидарност за Европа. За Орбан става въпрос за издигане на стени. За Меркел е даване на убежище. И все пак през последното десетилетие, не станахме свидетели на подобен диспут между тях, публичен диспут. Меркел избягваше да се среща с унгарския премиер. Четири години тя не го покани в Берлин. Тя реши да отвърне поглед и на практика толерира демократичното отстъпление на Унгария".


Дишери отбелязва, че макар и да се различават, водещите партии в Унгария и Германия са в една и съща парламентарна група в Европейския парламент. Германските християндемократи се нуждаят от подкрепата на "Фидес" на много нива, в Брюксел и в Германия, а между "Фидес" и баварската сестринска партия на Меркел, Християнсоциалния съюз, има забележителни симпатии.

Икономическите фактори, според Дишери, играят още по-голяма роля. Големите германски производители на автомобили разчитат на политическа стабилност и на благоприятни двустранни връзки, за да ръководят доходен бизнес в Унгария. Те инвестират все повече. Следвайки примера на "Даймлер" и "Ауди", "Бе Ем Ве" наскоро обяви 1 милиард евро инвестиции, за да изгради нов завод в Унгария – първият подобен в Европа от 2005 г. И всичко това на фона на засилващото се търговско напрежение между Китай и САЩ.

Големият въпрос, според Дишери, е кой ще работи в тези фабрики. Тя отбелязва, че Унгария и много други централноевропейски страни се борят със сериозен недостиг на работници заради масова емиграция. "Правителството на Орбан обаче даде "решение": прокара закон, който позволява на работодателите да искат персонала да работи извънредно до 400 часа на година. Хората бързо го нарекоха "робски закон" и той подпали големите протести, които започнаха преди Коледа в Унгария".


"През септември миналата година Европейският парламент задейства процедура по чл. 7 срещу Унгария заради нарушения на демократичното управление и човешките права, създавайки възможността за налагане на санкции. "Фидес" обаче остана в групата на Европейската народна партия (ЕНП). Независимо от репресивния медиен закон в Унгария, изгонването на Централноевропейския университет, кампанията "Сто Сорос", ограничаването на неправителтвените организации, "робския закон": докато Орбан може да осигурява допълнителни места за ЕНП, докато осигурява на германските производители на автомобили привлекателни сделки, "червените линии" ще са доста гъвкави", допълва Дишери.

Тя припомня, че миналата седмица Европейският парламент обсъди отново ситуацията в Унгария, основно заради скорошните протести и новия закон. Унгарските правителствени служители игнорираха сесията. Не само че Орбан не отиде, но и повечето депутати от групата на ЕНП и дори лидерът й Мафред Вебер решиха да не присъстват.

Според Дишери засега е ясно, че всички играчи знаят чии бизнес и политически интереси Орбан може да използва, за да се защити от каквито и да е сериозни критики. Така той може да продължи безпрепятствено да се представя за вдъхновение за националистите популисти на континента преди евроизборите, поощрявайки "нелиберлната демокрация".

Дневник