"Протоколите Х" бе озаглавена пресконференцията на Института за развитие на публичната среда (ИРПС). Аналогията, разбира се, е със сагата "Досиетата Х", само че приложена в наши условия и по отношение на ЦИК. Защото на неправителствения сектор често му се налага да разследва като на федералните детективи от филма, предаде репортер на БГНЕС. За Антоанета Цонева, председател на УС на ИРПС, която се опитва да получи по ЗДОИ достъп до протоколите на комисията обаче, мисията се оказва невъзможна и "истината е някъде там". Въпреки публичните покани има отказ от разсекретяване на протоколите. Цонева припомни вчерашните думи на Искра Фидосова, председател на правната комисия. В отговор на исканията на опозицията да се даде достъп до протоколите от гласуванията, Фидосова каза, че всички парламентарно представени партии си имат представители в ЦИК и могат да получат информация от тях. Цонева обаче каза, че гражданското общество и медиите нямат свои представители. "Никъде в закона не пише, че ЦИК заседава при закрити врата – това е порочна практика от последните 20 години", смята тя. Антоанета Цонева запита кое налага засекретяването на протоколите, след като има свободен достъп до тези на Министерски съвет и Висшия съдебен съвет. От института са завели жалба в ЦИК с искане за достъп. В отговор им е обяснено, че протоколите от заседанията се използват за оперативна подготовка за решенията на комисията и нямат самостоятелно значение. Според Цонева, това означава, че комисията нито предоставя, нито отказва достъп. По думите на изпълнителния директор на института, Светослав Георгиев, в ЦИК дори няма възможност за достъп до деловодството на комисията, за да може да се подаде жалба. Неговата жалба, например, е прочетена предварително, преди да бъде заведена. Организацията атакува отказа на ЦИК да даде информация пред съда. Комисията не представя никакви юридически аргументи. Според Георгиев, протоколите съдържат важни елементи, от които се интересуват и гражданите, и медиите, за да могат да си изградят мнение за дейността на този орган. "Ние не знаем как гласуват персонално членовете на ЦИК", отбеляза още той, като добави, че осигуряването на достъп до протоколите е единственият начин да се осъществява публичен контрол върху дейността на ЦИК. В Изборния кодекс са регламентираните особените мнения на членовете на комисията. "Какъв е смисълът от тях, ако те не станат публично достояние", добави още Антоанета Цонева. Още повече, че ЦИК не работи с никаква класифицирана информация, нито със следствена или държавна тайна. Цонева подчерта, че заседанията на избирателната комисия са открити в много страни от ЕС, включително Албания. Представителите на ОССЕ са запитали ЦИК защо заседават при закрити врати. Отговорът е, че ако от тях се очаква ще мислят за разсекретяване на протоколите. В България има 12 хиляди секции. Наблюдатели от българския неправителствен сектор не може да има. 34-ма ще бъдат наблюдателите на ПАСЕ, а 11 – на ОССЕ. /БГНЕС