От гледна точка на реално участие в държавното управление, в Русия партии изобщо няма. Партиите в Русия засега не са станали институции, които открито да се борят за власт и да я формират. Тъкмо затова днес е маловажно, ако не и безразлично, колко от тях участват в изборите за Държавната дума и колко ще влязат в парламента, се казва в анализ, публикуван в Газета.ру. "Единна Русия" не представлява управляваща партия - дотолкова, доколкото парламентът не е независима законодателна власт, а правителството не осъществява програма на парламентарното мнозинство. И съдбата на всички партии в страната, включително формално управляващата, все тъй зависи от волята на върховния властник и най-близкото му обкръжение, а не от тази на електората. До тазгодишните избори за Държавна дума са допуснати 11 партии. В най-новата руска история броят на участниците в парламентарни избори неотклонно намалява. През 2003 г. в борбата за мандати се включиха 23 партии и блока, след като през 1999 г. бяха 29, а през 1995 г. - 44. Междувременно се смениха четири партии на властта (говорим само за официалните) - "Демократичен избор на Русия", "Наш дом - Русия", "Единство" и "Единна Русия". Реалната власт обаче през цялото време беше и продължава да бъде в ръцете на безпартийни президенти. Изборната им победа не бе осигурена от партиите, не бяха свързани с партиите и поетите от тях конкретни политически ангажименти. Броят на партиите не променя ролята им в живота на страната - при днешната система няма значение дали парламентът включва една или пет, дали са допуснати до изборите две или двеста от тях. Защото руската политика не се прави в партиите и те не управляват страната. Още от съветски времена политическите формации никога не са били институции на властта, а винаги са оставали единствено неин спомагателен инструмент. Тъкмо затова в страната никога не е имало (а няма и досега) реална партийна система. Съветските комунистически вождове винаги стояха над партията, използваха името й за прикритие с цел да осъществяват личната си политика (Сталин) или политиката на близкото си обкръжение, а не партийната програма. При това в съветско време властта не си правеше труда да създаде някаква, макар и декоративна многопартийност, затова в страната просто физически не би могла да се появи втора - това щеше да се сметне за бунт против държавата. Днес наистина се допуска декоративна многопартийност, но това не пречи партиите да си остават само макети. Принципно важно различие между КПСС и нормалните партии бе априорната невъзможност за нея да изгуби властта в страната по легален път. Една партия не може да е партия, без да има реална власт, но също и без да има конкуренция. Горе-долу същото изкривяване открито си поставят за цел и руските конструктори на партийната система - "Единна Русия" иска формално да управлява (също като КПСС, без да отговаря за нищо и само да използва властта като хранилка) десетилетия наред, което съответно заявява и в програмните си документи. Невъзможно бе според законите в Съветския съюз чрез избори да се отстрани от властта КПСС; изборното отстраняване от властта на "Единна Русия" е невъзможно според негласните закони в Руската федерация. Решението на президента Владимир Путин да оглави (като безпартиен засега) листата на "Единна Русия" във вота за Държавна дума бе съкрушителен удар за декоративната и без това партийна система в Русия. Това решение обаче напълно логично произтича от съветската роля на партията в системата за държавно управление - роля, която Русия наследи. Самата "Единна Русия" бе създадена само като инструмент, който да гарантира на президента конституционно мнозинство в парламента. Тя никога не е имала самостоятелна идеология и открито се представяше за партията на Путин. Сега президентът просто придаде буквален смисъл на тази метафора - формално партията на властта наброява над 1 млн. членове, но фактически представлява организация, собственост на един конкретен човек, при това безпартиен, който може да прави с нея каквото пожелае, дори да я разформира. Сама по себе си "Единна Русия" не се бори за власт, както правят всички нормални партии в страните с нормална политическа система - тя представлява елемент (и то далеч не основният) от властовата конструкция. Нещо като рамката на прозорчето в селска къщичка. В днешната политическа координатна система обаче другите легални партии също не се борят за власт. За да се превърнат те в партии, трябва най-малкото законодателно да се уреди правото на партийното мнозинство в парламента да формира правителство. Да не говорим, че би трябвало партиите да излъчват кандидат-президенти, чиято програма да изразява партийните възгледи. В Русия всичко е обърнато наопаки - партията на властта изразява възгледите на президента. Безпочвени са и всички приказки, че уедряването на политическите формации в Русия и намалелият им брой сочели укрепване на партийната система. Важен е не броят на партиите в страната, а ролята им в управлението на държавата. От тази гледна точка в Русия, също като преди, изобщо няма нито една партия. Днешната система не е нито многопартийна (въпреки че легалните партии са почти 20, а 11 са допуснати до парламентарните избори), нито еднопартийна (въпреки че "Единна Русия" открито се опитва да монополизира партийното пространство). Историята на партиите в Русия не се определя от самите партии, тя зависи от сенчестите политически комбинации в обкръжението на президента и от самия президент, неподчинен на партийната воля.