За пета поредна година Институтът за пазарна икономика, с подкрепата на Фондация за свободата "Фридрих Науман", прави преглед на редица международни индекси и анализира мястото на България в тях, съобщават от ИПИ.

Резултатът на България спрямо останалите страни-членки на Европейския съюз показва доста разнопосочно представяне - в отделни класации страната се представя добре, но в други изостава значително.

Слаби резултати (между 40-60%) имаме в индексите за възприятие на корупцията и този за право на собственост. Оценката на България е едва половината от максималната и далеч от тази на първенеца в ЕС и за двата индекса - Финландия.

Посредствени резултати (между 60-70%) – индексите за конкурентоспособност, отворен бюджет, икономическа свобода (Херитидж) и условия за правене на бизнес класират България по-близо до първенците както в ЕС (Финландия, Великобритания и Дания за последните два индекса), така и в света.

Сграда АЛФА

Добри резултати (70-80%) – в индексите за икономическа свобода (Фрейзър) и човешко развитие България се представя добре, като оценката ѝ е около ¾ от максималната и доста по-близо до тази на водещите страни в ЕС - Финландия и Холандия.

Международният опит, както и този на страната, показва, че пътят към настигането на първенците минава през смелото реформиране на социално-икономическите взаимоотношения в страната.

Предложените 87 мерки в изследването целят скъсяване на дистанцията между България и лидерите в международните класации, което ще доведе до повече инвестиции, по-висок икономически растеж и в крайна сметка - по-високи доходи и подобряване на благосъстоянието на населението. Това е валидно в още по-голяма степен във време на криза или слаб икономически растеж.

Някои от възможните реформи, които биха спомогнали за по-добра позиция на България и по-бърз растеж, включват: Образователна реформа – заместване на част от държавната субсидия за висшите учебни заведения с проектно финансиране; ваучерна система за началното и средното образование; Премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове; Облекчаване на изискванията за полагане на извънреден/нощен труд; Премахване на държавните субсидии като тези в земеделието, железопътния транспорт, пощите; Премахване на данъци с ниска ефективност – данък дивидент, данък наследство, данък лихви; Отмяна на всички планове за въвеждане и/или повишаване на данъчната тежест; Предоставяне на избор на осигуряващите се в пенсионната система дали да се осигуряват в държавната система или чрез лични пенсионни сметки; Избор в здравната система – разбиване монопола на НЗОК; Цялостна промяна на процедурата по несъстоятелност – например, датата на фалит да не предхожда откриването на процедурата с повече от 3 години и др. /БГНЕС