Американските астрономи са разделени по въпроса за съдбата на кометата ISON, която ще премине по своя път най-близо до Слънцето в четвъртък. По-голямата част от учените мислят, че огромният космически леден блок ще се разпадне или ще изчезне.
"Много от нас очакват, че кометата ще се разбие на части, а някои мислят, че тя ще се изпари напълно", каза Кери Лиси (Carey Lisse), експерт по кометите в лабораторията по приложна физика "Джон Хопкинс" (Johns Hopkins), цитиран от АФП.
Той обаче отбелязва, че "други учени смятат, че може да оцелее" и да продължи по отдалечаваща се от Слънцето орбита с малко, но цяло ядро. "Мисля, че може да има 30% шанс", каза Кери като същевременно изрази "песимистичната си оценка" за тази възможност.
ISON ще мине едва на 1,17 милиона км от Слънцето и ще бъде подложена на въздействието на температура 2700 градуса.
"Тази комета не е много здрава, тя е изградена от 50% или може би 30% воден лед", а размера на ядрото й е доста малък в сравнение със средната стойност при кометите, наблюдавани досега, обяснява ученият. Диаметърът й е максимум 1,2 километра, каза той.
"Ние никога преди този случай не сме наблюдавали комета като ISON, която идва от облака на Оорт" - където са гравитационните граници на Слънчевата система и след това почти да докосне слънцето", отбелязва Карл Батъмс (Karl Battams) от лабораторията Naval Research във Вашингтон.
"Ето защо, ние нямаме опит, който да ни позволи да предскажем какво ще се случи с тази комета", каза той като добави, че не се знае дали ISON не е вече фрагментирана" при приближаването си към Слънцето.
Причината, поради която тази комета мобилизира цялата астрономическа общност от откриването й през септември 2012 г. от руски любители астрономи е ,че тя е на възрастта на Слънчевата система – около 4,5 милиарда години. Напуснала е облака на Оорт преди "едва няколко милиона години", според астрономите.
"Това е реликва от образуването на Слънчевата система", каза Кери Лисе, като подчерта, че планетите са се образували заедно с комети като тази, които са донесли водата, откъдето идва и голямото значение на тези небесни тела.
Ако ISON оцелее след близката си среща със слънцето, тя ще бъде видима през нощите от декември чак до началото на февруари. Най-близко до Земята тя ще бъде на 26 декември - около 64 милиона км, съобщи АФП.
Облакът на Оорт е съставен от комети и космически прах, който се простира на разстояние около 3 светлинни години от Слънцето във всички посоки. Фактът, че облакът е по-скоро сферичен, го различава от другите групи от отломки в Слънчевата система. Смята се, че почти всяка звезда има свой "облак на Оорт". Описан е за първи път от Ян Оорт през 1950 година.
Ръбовете на облака на Оорт са границите на въздействие на слънчевото гравитационно поле. Ако някоя от кометите се отклони твърде много от ръба, тя става междузвезден скитник.
БГНЕС
Коментари
A Heated Argument
Произходът, същността и животът на кометите може правилно да се разбере ЕДИНСТВЕНО по духовен начин, използвайки не Коперниканското, материалистичното, а Птолемеевото, духовното описание на Слънчевата система. Човекът, Микрокосмосът, е съответствие в миниатюра на Слънчевата система, на Макрокосмоса. Човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло (жизнено тяло), астрално тяло (душа)… Но в една планетна система най-ниският неин член е поставен по-различно, отколкото при човека: една планетна или Слънчева система се състои от нейните луни – това е нейният труп, от своите планети – това е нейното физическо тяло, от нейното Слънце или неподвижна звезда – това е нейното етерно тяло, а астралното е от само себе си вътре в нея, и както човекът живее в своите обвивки, така съществата на по-висшите духовни Йерархии (Ангели, Архангели, Архаи, Власти /Елохими/, Динами /Сили/, Господства, Престоли, Херувими, Серафими) живеят на планетната система в своите обвивки…
Дори ако духовно, с ясновидски поглед, проучим само човешкия живот на Земята, ще видим, че от него се раждат множество астрални същества и сили от астрални форми, които в действителност са вредни, пречещи за живота. От човека непрекъснато се изливат погрешни, грозни, лоши мисли, които са действителности, разливат се в астралния свят, живеят там по-нататък. Така че астралната сфера на една планета е изпълнена не само с това, което са нормалните субстанции на нейното душевно същество, а също и от тези разливащи се астрални форми. Но и всички луциферични, т.е. изостанали в развитието си, духовни същества произвеждат вредни сили, поради което в една планетна система намираме извънредно много вредни астрални вещества. Окултният поглед, който наблюдава определено време живота на една комета, ни показва, че всичко, което представлява комети и метеори в нашата планетна система, постоянно се стреми да събере около себе си вредните астрални продукти в планетната система и да ги изнесе вън от планетната система. Духовният изследовател вижда, че вредните астрални продукти от живота на човека, а също и големите, луциферичните вредности, се изнасят навън от планетната система чрез кометите.
Кометата прекосява планетната система. Поради това, че определени комети периодично се връщат, физическата астрономия не може да си представи друго, освен че тези комети идват от някъде много отдалеч, минават през нашата планетна система и отново изчезват някъде много надалеч, че извървяват един много далечен път в мировото пространство и след това отново се връщат. Физическата астрономия не може да си представи това по друг начин. Окултният поглед ни показва че фактически там, където кометата изчезва за физическия поглед, тя се разпада, разлага се и поема пътя през свръхсетивен свят, който не е ограничен вътре в трите пространствени измерения; тя повече не съществува в обикновения триизмерен свят. Но, за разлика от учените на физическата астрономия, духовният изследовател разбира това, защото нещо подобно е и например редуването на физическите тела в преражданията на човека, образуващи в известно отношение едно цяло по отношение на силите, и въпреки това връзката между тези тела не се вижда физически. Следователно, с изключение на някои малък брой комети, които имат действително удължени, елиптични пътища, по-голяма част от кометите са устроени така, че кометата идва от едната страна и изчезва от другата страна на Слънчевата система, и когато се връща обратно, тя отново се е образувала. Защо? Защото, приближавайки се тя упражнява сила на привличане, тя е един духовен силов център. Тя се образува само благодарение на това, че този духовен силов център привлича всички вредни астрални течения и ги натрупва около себе си. Този духовен силов център съдържа силите на най-висшите духовни същества в нашия локален Космос – Херувимите и Серафимите, които осъществяват и взаимодействието на нашата Слънчева система със съседните й Слънчеви системи. В Науката за Духа е описано защо и как кометата формира и показва опашка и ядро под влияние на това привличане на вредни астрални сили. Кометата, минавайки през планетната система, привлича към себе си, натрупва все повече и повече такива вредни сили. Излизайки извън областта на планетната система тя изхвърля тези астрални вещества вън в мировото пространство, разпада се, образува се отново като духовен силов център, без да има нужда от триизмерното пространство, минава в обратна посока през планетната система, събирайки отново вредните астрални вещества, и ги изхвърля от другата страна на планетната система. Така че трябва да считаме живота на кометата като нещо, което действа пречистващо на планетната или Слънчевата система. (виж Рудолф Щайнер, Наука за Духа, или Антропософия, том 136 „Духовните същества в небесните тела и в природните царства“)