Национален съвет на българите, живеещи извън Република България да се състои от 90 члена, 75 от които се избират от българските граждани постоянно живеещи извън страната и 15 се посочват от държавните институции.

Това е предвидено в концептуален проект за изменение и допълнение на Закона за българите живеещи извън Република България и създаване на изборен представителен национален съвет, предаде репортер на БГНЕС.

В него е предвидено още мандатът на Националния съвет да е 4 (5) години. Предвидено е изборите за Национален съвет да се провеждат съвместно с изборите за Народно събрание/Президент на РБ и се организират от Централната избирателна комисия и Министерството на външните работи. Избирателни секции се откриват във всички градове, в които има открити избирателни секции за национални избори. Гласуването може да се извърши и дистанционно, по пощата или по Интернет. Националният съвет избира измежду членовете си Изпълнителен съвет от 9 (13) души, 6 (8) от които са от избираемата квота в т.ч. и председателя и 3 (5) от назначаемата - Министъра на външните работи (или Министъра отговарящ за българите в чужбина), представител на Президента и 1 (3) от народните представители.

Записано е още членовете на Националния съвет не получават възнаграждение за работата си, работата му да се подпомага от Обществен съвет.

Създаването на изборен представителен национален съвет на българите, живеещи извън територията на България е основна тема в дискусия в НС. Тя се провежда по инициатива на вицепрезидента Маргарита Попова, съвместно с председателя на Народното събрание Михаил Миков в Народното събрание се провежда дискусия, посветена на институционалното представителство на българите в чужбина.

Стефан Mанов обясни, че иска да акцентира в проекта на изборност. Той посочи, че са проучили европейския опит и той показал, че има 3-4 държави, в които са най-напреднали по този тип органи. Френският е най–старият от 1948 година насам и се базира на изборност.

При откриването вицепрезидентът Маргарита Попова посочи очакванията си срещата да има висока добавена стойност в работата по темата. Тя отчете срещата в Брюксел от миналата година за българите в чужбина и посочи, че вече има изработена основа, която ще продължи да се обсъжда. Тази основа сега ще се сложи на масата, каза вицепрезидентът. Тя посочи, че в процеса на работа трябва да се реши дали да се пише нов закон или трябва да се измени само това, което е създадено 2000 година. През пролетта на следващата година ще има и конференция в Брюксел.

Готовност в относително къси за законодателен орган срокове да преминем към действие, т.е. към евентуални промени в закона, които се налагат, но преди това да се набележат посоки, насоки за политиката в тази сфера, изрази и председателят на НС Михаил Миков. Той посочи, че правителството също ще бъде ангажирано в изработването на тази платформа. На по-късен етап ще се реши как тя ще бъде озаглавена – стратегия или по друг начин.

Миков каза, че темата с българите, живеещи зад граница някак си ни убягва в последното десетилетие. Въпреки че има такъв закон, реално неговото прилагане не е започнало все още. Председателят на НС изтъкна и че макар и закъснели с решаването на проблема, време е да започнем обсъждането на темата и посочи, че законът е от преди членството на страната ни в ЕС. /БГНЕС