Дали даден спомен е факт, или измислица вероятно зависи от мястото, където той се съхранява в мозъка. Това обяснява защо хората понякога са готови да се закълнат, че си спомнят нещо, което всъщност никога не се е случвало, предаде Ройтерс, цитирайки резултатите от изследване на американски и южнокорейски специалисти. В повечето случаи спомените, на които хората вярват, са истинските, а не фалшивите. Случва се обаче човек да е напълно убеден, че помни събитие, което никога не се е случвало, обясняват учените. Според авторите на изследването спомените могат да идват от два източника - междинния темпорален лоб, фокусиран върху фактите и детайлите от паметта, или фронталната париетална мрежа, където се съхранява същността на паметта без подробностите. Хората са склонни във висока степен да вярват на спомените, които могат да бъдат извикани в детайли. Възможно е обаче нещата да изглеждат познати, без да са свързани с конкретни спомени. Авторите смятат, че изследването им е приложимо в диагностиката на болестта на Алцхаймер, при която и двата типа памет са увредени.