Турският президент Абдула Гюл спечели от политико-финансовия скандал, който разтърсва правителството, защото той даде възможност да изпъкнат разликите с премиера Реджеп Ердоган и то до такава степен, че държавният глава се очертава като негов съперник 8 месеца преди президентските избори.

През последните 6 месеца това съперничество се превърна в класика в политическия живот на страната. Докато Ердоган се отдава на продължителни речи със злостни нападки срещу враговете от всички цветове, обвинявайки ги, че искат кожата му и дестабилизиране на страната, Гюл излиза от резервираността си само, за да апелира към спокойствие и единство. Бурята, предизвикана от арестуването на 17 декември на видни личности от политиката и бизнеса или приближени на властта не беше изключение в този сценарий. По всички краища на страната премиерът заклеймява "конспирацията" срещу него и действията на полицията и правосъдието, окачествявайки ги като "държава в държавата". Държавният глава изглежда се проявяваше редовно като антипод на премиера. С тихия си глас той уверяваше, че корупцията "не може да бъде и няма да бъде потушена". "Ние трябва да се въздържаме от всякакви позиции и действия, които може да навредят на нашата демократична правова държава", заяви президентът на 1 януари в разгара на масовите чистки в полицията и магистратурата. Дълго време неразделни, Гюл и Ердоган създадоха през 2001 г. Партията на справедливостта и развитието, но след избирането на първия от тях за президент през 2007 г. пътищата им започнаха да се раздалечават.

Разногласията им отначало бяха незначителни – например за интеграцията с Европа или за конституционната система, но изпъкнаха силно по време на антиправителствените протести през юни. "Ръководителите /на страната/ трябва да направят повече усилия да се вслушват внимателно в различните мнения и безпокойства", пледираше президентът, докато премиерът наричаше протестиращите "вандали" или "мародери". Макар дотогава двамата да избягваха всякаква пряка конфронтация, актуалната политическа криза задълбочи пропастта между тях, смятат редица коментатори. Докато държавният глава е известен като близък с мюсюлманския проповедник Фетула Гюлен, премиерът хвърля върху Гюлен отговорността за юридическите проблеми, които петнят неговото най-близко обкръжение във властта. Говори се, че Гюл не е бил съгласен с назначаването на 7 нови министри при последните промени в кабинета и това е станало причина отношенията между тях да стигнат дъното, подчертава професор Юксел Сезгин от американския университет в Сиракуза. Някои дори смятат, че двамата са преки съперници в президентските избори през август. "Може да се каже, че между тях вече има директна надпревара", смята Нихат Али Йозджан от частния университет TOBB в Анкара. "Тази нова ситуация се превърна в предимство за Гюл. Той може да спечели реално преимущество, ако проблемите на Ердоган се задълбочат", добавя той. Засега никой от двамата не е разкрил още намеренията си. "Всички опции са отворени", каза миналата седмица Абдула Гюл. Ердоган обаче, който е принуден по силата на вътрешнопартийни правила да напусне поста си след три мандата през 2015 г., не крие амбициите си. Някои среди в партията не искат да вярват, че президентът ще има дързостта да хвърли ръкавица на премиера, но други подчертават, че умереността на първия може да съблазни онези хора от неговия лагер, които окачествяват втория като решително неконтролируем. "Многобройни партийни членове не са доволни от поведението на Ердоган по време на корупционната афера. Ако мнозинството от тях решат, че той представлява опасност, ще му е трудно да устои", отбелязва западен дипломат. Преди евентуален дуел "на върха" Ердоган-Гюл общинските избори на 30 март може да наклонят везните към единия от двамата. "Засега ние сме в мъгла, но едно нещо е сигурно – тези избори ще се превърнат в референдум за или против Ердоган", смята професорът по политически науки в частния университет "Сабанджи" в Истанбул Ченгиз Актар. /АФП