Ариел Шарон, бивш министър-председател на Израел и влиятелен политик от израелската десница, почина след кома, продължила осем години, предаде АФП, като цитира израелските медии.

Засега няма официално потвърждение на новината. Очаква се съобщение от болницата Тел Ашомер, близо до Тел Авив, където бе лекуван Ариел.

Политикът получи масивен инсулт на 4 януари 2006 година, след което изпада в кома. През януари миналата година при изследване, скенер показа "значителна мозъчна дейност" като реакция на семейни снимки.

Политическата кариера на 85-годишния Ариел Шарон продължава повече от половин век. Негова мисия става националната сигурност. Според него Израел трябва да се разграничи от палестинците и едностранно да определи своите граници. След оттеглянето на израелските войски и заселници от Ивицата Газа през септември 2005 г. след окупация, продължила 38 години, Шарон напусна крайно дясната си партия и създаде нова центристка група.

След като бившият лидер на Израел изпадна в кома, а ислямисткото движение Хамас пое контрола над Газа, като насочи силите си, лоялни към палестинския президент Махмуд Аббас през юни 2007 г., към създаване на ислямска територия по границата с Израел.

Шарон бе известен и с противоречивата инвазия през 1982 г. в Ливан, при която загинаха 20 000 души. През 2006 г. с помощта на ООН огънят в Ливан бе прекратен след 34-дневната война между Израел и шиитската организация Хизбула заради инвазията в Ливан.

Роден на 27 февруари 1928 г. в Палестина, която по това време е под британски мандат, в семейство, което идва от Беларус, Шарон наричаше себе си в заглавието на автобиографията си "Воин".

Ариел Шарон бе избран за министър-председател за първи път през февруари 2001 г., само месеци след като навлезе в джамията Ал-Акса в Йерусалим - действие, което предизвика второто надигане на палестинците. Макар че управлението му е разглеждано като "най-агресивното" в историята на Израел, след по-малко от 4 години той изтегли израелските войски и заселници от Ивицата Газа, палестинска територия, окупирана през войната от 1967 г. Изтеглянето получи одобрение от целия свят, но и превърна бивши съюзници в непоколебими врагове.

Критиците го смятаха за продажник, чиято стратегия бе спомогнала Хамас да поеме контрола над Ивицата Газа. Хамас заяви, че Близкият Изток би бил много по-хубаво място без него.

Дебютът на Шарон на бойното поле между Израел и арабските държави му спечелва репутация на умиротворител на репресиите и противник на това да прави каквото си иска. През Шестдневната война от 1967 г. е генерал, а през 1973 г. участва във войната за Йом Кипур, когато е начело на войските около Суецкия канал.

Наричан "Булдозер", за арабите той бе "Касапинът от Бейрут" заради масовите кланета на палестински бежанци в Сабра и Шатила от страна на ливански екстремисти, докато израелската армия е стояла и гледала. Това му коства работата - принуден е да подаде оставка, след като бил подведен под "непряка отговорност" за убийствата. Остана във властта и възстанови репутацията си като министър на инфраструктурата, а по-късно и на външните работи като лидер на партия Ликуд. През ноември 2005 г. напусна Ликуд и създаде новата партия Кадима. По този начин на практика преначерта политическия пейзаж в Израел. Действията му бяха оправдани на изборите през март 2006 г., когато Кадима стана първата новосъздадена партия, която печели при първото си участие на избори.

Личният живот на Ариел Шарон бе помрачен от трагедии. Първата му съпруга загива при автомобилна катастрофа, а втората жена до него губи битката с рака през 2001 г. Има трима сина, един от които загива докато играел с пушката на баща си. /АФП