Пет политически партии ще имат свои представители в новия Европейски парламента, ако изборите бяха днес.

Това сочат данните от социологическо проучване на Агенция Сова Харис. БСП ще спечели 7 депутатски места, ГЕРБ ще разполага с едно по-малко - 6, а Движението за права и свободи /ДПС/ ще спечели 2 мандата.

Партията на Николай Бареков "България без цензура" /ББЦ/ и Реформаторският блок /РБ/ ще имат по един депутат в Европарламента, сочат още данните на Сова Харис, публикувани от вестник "Преса".

Данните от изследването се отнасят за периода 10-15 януари. Разликата между БСП и ГЕРБ е 1.1 процента.

Ако днес имаше парламентарни избори БСП щеше да вкара в НС 87 депутата, ГЕРБ – 82, ДПС – 30, Реформаторският блок – 18, Атака – 10, ББЦ – 13.

Между БСП и ГЕРБ има относителен паритет. Докато в края на ноември разликата между тях е около 5%, сега тя е малко над 1%. Одобрението за БСП е с 2.4% по-високо от това на ГЕРБ, което говори за по-голям потенциал. Данните обаче показват, че в началото на предизборната кампания за евровота не може да се говори за превес на някоя от партиите. Причините са две. Първата е, че в края на ноември се разбра, че усилията на протестиращите за оставка на правителството няма да доведат до резултат. Като основен мотиватор на това искане обществото припознаваше ГЕРБ и неуспехът автоматично се пренасяше на тази партия. Второто обяснение е пикът на зимния сезон. Меката зима донякъде облекчи сметките за отопление , но не намали разходите за празниците и портфейлите отъняха. Това няма как да не се отрази на отношението към правителството.  От друга страна ГЕРБ оцеля след загубата на изпълнителната власт. Протестите срещу статуквото на първо място бяха срещу тяхното управление. В Крайна сметка стана ясно, че в дясното основна сила е партията на Бойко Борисов. Този факт обуславя продължаването на противопоставянето между лявото и дясното.

В БСП в момента има добра органична връзка между ръководството, актива и електората. Изследването показва, че подкрепата за тази политическа сила е значително по-голяма от тази на парламентарните избори. Заявката на АБВ за излизане със самостоятелна листа е откъсване на част от елита на партията в нов политически субект. Моментът, избран от експрезидента Георги Първанов, е много неподходящ. В стратегически план изглежда, че разделението е най-чистият вариант за двете страни. В краткосрочен обаче изглежда, че сред социалистите ще се задейства инстинктът за самосъхранение и щетите за БСП от тази битка ще бъдат минимализирани.

Проблеми има и в ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов, за да разчита на изборна победа, трябва сериозно да се реформира, за да се изгради баланс между отделните течения.

Свидетели сме на трансформацията на един утвърден журналист в успешен политик. Ръководеното от него движение, "България без цензура" е разширило своята база, като на закрит въпрос получава подкрепата от 6%. Като политическа формация тя вече е желан коалиционен партньор не само от ВМРО-БНД, но и от други формации в центристкото пространство.

Одобрението към водещите политически фигури не се различава особено от досегашното. За първи път в проучването е включено името на столичния кмет Йорданка Фандъкова и тя получава високо одобрение като се нарежда на второ място след еврокомисаря Кристалина Георгиева. Доверието към министър-председателя Пламен Орешарски е 29%. Непосредствено след него е Сергей Станишев с одобрение от 27%. В същото време доверието към Георги Първанов се понижава. С високо доверие продължава да се ползва и вицепрезидентът Маргарита Попова. /БГНЕС