"Изгасналата светлина на Шипка". Така определя кметът Стоян Иванов разрухата на читалището в града, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.
Построеното през 1930 г. читалище, се руши вече близо 21 години. Животът на голяма част от жителите на града е минал именно в това читалище. Там е имало кино, театър, опера, библиотека, провеждали са се всички културни мероприятия. Сградата, която е с уникална архитектура, е оставена на произвола на съдбата.
Големият черен роял, на който е свирил Петко Стайнов, е захвърлен сред потрошените столове, в праха се валя и портрет на създателите на българската писменост и култура - братята Кирил и Методий. От музейната сбирка, която също е била в читалището, са останали няколко снимки на именити герои, надраскани със спрей и нецензурни изрази.
На челото на генерал Гурко е изрисуван пречупен нацистки кръст. Кметът се надява, че все пак има надежда "Светлина" отново да заблести с пълния си блясък. Предстои да се кандидатства по европейски проект за възстановяването на сградата. /БГНЕС
Коментари
П.Н.
Любопитно?
Кое в новината е любопитно?
Любопитно щеше да е, ако някой бе дал пари или вложил безвъзмезден труд за да се построи(ремонтира) читалище.
Това, че у нас портретите(и не само) на Великите ни сънародници са поругани и стъпкани в калта, че "нямаме" нужда от култура НЕ Е любопитна новина. За съжаление това си е черната действителност.
Н. В.
За съжаление това, което виждаме да се случва с читалището, е следствие на други по-сериозни проблеми в цялата страна, като изчезването на младите хора и децата от малките населени места, безработицата, циганията, бедност и остаряло население. Вече 25 години е така, а тенденцията е тези проблеми да се задълбочат. Все пак по този проблем с читалището са виновни най-вече общината и гражданите в с. Шипка. Ако имат желание да имат поне някакво прилично читалище, могат да се вземат в ръце, да се организират и да го възстановят. Дори библиотеката например може да не е в тази сграда, а в друга някаква запазена.