Минути преди старта на делото за собствеността върху сградата на музея в Кърджали, засилена полицейска охрана има около Окръжния съд, предаде кореспондентът на БГНЕС от града.
По информация на регионалния пресцентър на МВР, Елена Ваташка, председател на сдружението на футболните запалянковци в България и четирима нейни спътници, са били поканени за справка в районното управление.
Минути преди 11 часа няма футболни агитки. Кордон жандармерия обгражда Съдебната палата.
Делото е по иск на Мюсюлманското вероизповедание срещу МРР за връщане на собствеността върху сградата на музея. Строгите мерки за сигурност се предприемат заради намерението на футболни запалянковци от София и други градове да протестират пред Съдебната палата. Председателят на Окръжния съд Георги Милушев е настоял пред областния директор на МВР Боян Кехайов да бъде гарантирана нормалната работа на институцията. Центърът за спешна медицинска помощ ще изпрати линейка в пряка близост до съда.
Другият обект на засилена полицейска охрана е Историческият музей, който е и предметът на реститутските претенции на Главното мюфтийство. Служители изразиха тревога, че ултрасите могат да нападнат и сградата на музея така, както се случи с Джумая джамия в Пловдив. Музеят в Кърджали обаче никога не е действал като религиозен храм, макар че е построен с дарения от мюсюлманите в периода 1923-1930 г. Мюфтийството, представено от адвоката Красимир Руев твърди, че държавата е завзела незаконно имота и разчита на двама живи свидетели. Ответната страна обаче разполага с нотариални и други документи.
Очаква се днес да бъде представена съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Димитър Димитров. /БГНЕС
Коментари
Анонимен
В бурен ден на 1878 г. София е изчистена от ориенталския си пейзаж. С динамитни взривове първият кмет на града бута най-високите минарета на джамиите.
Градоначалникът имитира мълнии, за да заблуди правоверните, че сам Аллах е посегнал на свещените постройки.
По това време в небето над София стърчат десетки мюсюлмански викала.
Всяка махала има джамия. "Гора от минарета!", негодува княз Александър Дондуков-Корсаков. Той е императорски комисар в освободените земи, който трябва да постави основите на новата българска държава.
Минаретата непрекъснато бодат очите му
Мосолов предлага на Дондуков да бутнат някои от тях. "Това не е тъй просто - казва князът. - Когато аз се канех да съборя грозната Кара джамия (Черната джамия), турският комисар Нихад паша ми изпрати протест от името на турското правителство."
Заедно с османлиите и европейските дипломати мрънкат за "руско варварство". Разчистването обаче трябва да се направи сега, защото при бъдещия български владетел ще бъде много трудно.
Той ще е султански васал и Високата порта няма да допусне разрушаването на мохамедански реликви, прозорливо разсъждава императорският комисар.
Един ден над София се извива гръмотевична буря. Дондуков праща вестовоя да извика Мосолов.
"Гледай мълниите да ударят повече минарета",
смига му князът. "Разбрано, нали?", пита го заговорнически той. "Тъй вярно!", козирува Александър Мосолов.
Като гръмовержеца Зевс кметът започва да хвърля светкавици по софийските улици. С десетина души от пионерната рота трескаво шета от джамия на джамия. "Юнаците пионери се изкачваха до половина на минаретата, поставяха динамит и се отдалечаваха", описва операцията Мосолов.
На младини офицерът неслучайно е учил политехника. Знае точно колко взрив да постави, за да имитира трясъка на мълния. Така не може да се разбере кое е небесен гръм и кое е динамитна експлозия.
На другия ден е доложено на Дондуков, че бурята е катурнала седем минарета. Назначена е комисия за преглеждане на щетите.
Специалистите заключават, че поразените градежи са опасни за околните къщи. В сметката са включени още няколко грохнали от старост викала.
Протоколите за материалните загуби са изпратени на турския комисар. Сетне почва събарянето на онова, което е пощадено от "светкавиците". За една седмица са разрушени над десет минарета.
Операцията е брилянтно изпипана, никой дипломат не обелва и дума
Природните стихии наистина са били на страната на Мосолов. Още през 1858 г. земетресение бута викалото на Сияуш паша джамия. Това е храмът "Св. София", обърнат от поробителите в мюсюлмански молитвен дом. Под развалините остават двете момчета на джамийския мютевелия. Турците се сепват от Божието наказание и отменят служенето в Сияуш.
Напук на Нихад паша Мосолов взривява минарето на Черната джамия. То било много високо, до половината изградено с черен камък, който дал името на постройката.
Инак тя се наричала Имарет джамия и е вдигната от прочутия архитект Коджа Синан.
Строителят е етнически българин от Родопите, изградил е 81 джамии, между които и великолепната Султан Селим в Одрин.
Анонимен
"Музеят в Кърджали обаче никога не е действал като религиозен храм, макар че е построен с дарения от мюсюлманите в периода 1923-1930 г."
Значи ако някой си построи къща, но преди да влезе да живее в нея, някой се нанесе вътре и къщата става на този който я обитава без значение кой е платил и построил къщата. Така ли да го разбирам?