Уволнени служители: ДПС чистка във върбишкото Горско

67543 09.06.2014 00:14

Кмете радвай се на такива договори ,проекти и берекет кажи на предишните ти колеги. От 2007 г. е договора.Още се перчиш с техния труд поне не ги оплювай ами им целуни ръка че ти оставиха готови проекти,договори,сграда и общинска пълна хазна която съм сигурен че я опразни. Познаваме те добре. Ааа копките пред читалището преди изборите парлама ли бяха за повече гласове?!Дай покажи и този проект от кога е?

do dupesariiiiiiiiiiii 10.06.2014 21:51

сега на киде сте бе кабакчи цоцум как ше спиш сега ако герп доъде на влас ким кои ше си амаа 6 за випрос сигурно при твоя лубим кмет...................

Некадърен си Кмете 15.06.2014 15:01

Р Е Ш Е Н И Е

12.06.2014 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2014 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 15 (петнадесети) май Година 2014

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар И.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АНД дело номер 497 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от А.О.З. ЕГН **********,*** срещу Наказателно постановление №71/30.10.2013 г., издадено от заместник кмет на Община Върбица.

В жалбата се излага, че с наказателното постановление на жалбоподателя на основание чл.41, ал.1 от ЗОЗЗ му е наложено административно наказание „Глоба” в размер 550.00 лв., за нарушение по чл.41, ал.1, т.1 от от ЗОЗЗ. В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършването на нарушението.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата и сочи гласни доказателствени средства. Уточнява съображенията по жалбата и изразява допълнителни аргументи за отмяна на обжалваното наказателно постановление: че АУАН не е бил връчен непосредствено след съставянето му на нарушителя, което е ограничило правото му на защита, освен това административнонаказващия орган не бил представил по делото оригинала от АУАН, а само втория екземпляр от него, че към датата на извършване на деянието, процесния имот не е бил общинска собственост, т.е не е бил годен предмет на нарушение, че не са установени по несъмнен начин датата на извършване на деянието и дееца, не отговаряло на закона и описанието на нарушението. Посочва, още липса на компетентност, както на актосъставителя, така и на издателя на наказателното постановление. Предвид допуснатите съществени нарушения на процесуалния и материалния закон моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – Община Върбица счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 23.09.2013 г., около 10.00 часа в землището на с.Конево, била извършена проверка от служител на Община Върбица - свидетелят Е.Б.. На проверката присъствал и св. И.Х.-***. При проверката било установено, че 9.100 дка земеделска земя с предназначение пасище и мера, стопанисвана от Община Върбица, представляваща имот №000091, ІV категория, находяща се в землището на с.Конево, общ.Върбица, местността „Балабан гьоне“ е обработена. Земеделската земя била засята със слънчоглед, като към момента на проверката реколтата от слънчоглед била прибрана, били останали единствено стъблата от земеделската култура. От свидетеля Х. и лично от жалбоподателя, актосъставителя узнал, че имота, предмет на нарушението се обработвал от жалбоподателя. За установеното на жалбоподателя на 03.10.2013 г. бил съставен АУАН за нарушение по чл.41, ал., т.1 от ЗОЗЗ. Независимо, че нарушителя присъствал при съставяне на акта, към този момент не му бил връчен екземпляр от същия. АУАН бил връчен на жалбоподателя по- късно по пощата. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.41, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ и на основание същата разпоредба било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 550.00 лв.

В качеството на свидетели по делото са разпитани актосъставителя Б., посочените като свидетели - очевидци при извършване на нарушението в акта С.И. и И.Х., както се установи на съдебното следствие, св.И. е бил свидетел единствено при съставяне на акта. Съдът кредитира показанията на посочените свидететли, като дадени добросъвестно и в съответствие с приетите по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля *** *** не съдържат релевантни за делото факти и обстоятелства, тъй като същият говори за период от време една година преди деянието, както и за местността „Карши“, която не е включена в предмета на нарушението. Изрично св.*** заявява, че процесната местност „Балабан гьоне“ се намира от другата страна на реката, т.е срещу местността „Карши“ - единствената за която подробно обяснява свидетеля в показанията си.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.44, ал.1 и 2 от ЗОЗЗ, съгласно Заповед №778/12.06.2012 г. на Кмета на Община Върбица и Заповед №190/18.02.2013 г. на кмета на Община Върбица.

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Разпоредбите на чл.40 и чл. 43 от ЗАНН са императивни, като задължават наказващият орган да състави акта в присъствието на нарушителя и да го предяви на нарушителя. Съответно след подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Неспазване изискванията на ЗАНН за връчване на препис от акта на нарушителя е довело до лишаване на същия от възможността да се запознае със съдържанието на акта, да направи писмени възражения по него и да представи доказателства в предвидения от закона срок. От доказателствата по делото е безспорно установено, че АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, но не му е връчен препис от него.

Разпоредбите на чл. 43 от ЗАНН са императивни, като задължават наказващият орган да предяви акта на нарушителя. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че АУАН не е бил предявен и връчен на жалбоподателя по реда на чл. 43 от ЗАНН. Връчването на акта в един по – късен момент, без да са представени доказателства кога е станало това, не санира допуснатото нарушение по чл. 43 ЗАНН. Неспазване изискването на ЗАНН за връчване на препис от акта на нарушителя е довело до лишаване на същия от възможността да се запознае със съдържанието на акта, да направи писмени възражения по него и да представи доказателства в предвидения от закона срок. При това положение и на основание чл. 52, ал. 2 ЗАНН, административно наказващият орган е следвало да върне акта на актосъставителя. Вместо това, при неспазване на процесуалните правила, той е издал обжалваното наказателно постановление. Неспазването на разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗАНН е съществено нарушение на производството по издаване на наказателното постановление и абсолютно основание за отмяна на същото.

От административнонаказаващият орган се твърди нарушение по ЗОЗЗ, който съгласно разпоредбата на чл. 3 е адресиран с конкретни задължения, във връзка с опазване на земеделската земя, към собствениците и ползвателите на земеделските земи. В тази насока, предвид изричното отразяване в акта и наказателното постановление, което се установява и от приетите писмени доказателства, че имотът, в който се твърди да е извършена оран е частна общинска собственост и се установени от разпита на свидетелите, че този имот не е бил отдаден за ползване под каквато и да било форма на жалбоподателя, не е изобщо съотносимо приложението на този закон при твърдените за установени обстоятелства. Това е така, тъй като на практика се твърди извършване на дейност в чужд имот, което съставлява форма на засягане правото на собственост, а визираната като нарушена норма на чл. 41 от ЗОЗЗ има съвсем друг смисъл. В тази насока и според съда, напълно неправилно е било извършено квалифицирането на описаната дейност като нарушение на посочения закон.

На второ място, в разпоредбата на чл. 41, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ е предвидено, че се наказва с глоба физическо лице, което извършва дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя. Нито в акта, нито в наказателното постановление обаче, е посочено твърдяната дейност засяване на слънчоглед, която съставлява вид обработка на земеделска земя дали и до каква законово предвидена последица е довела – увреждане, замърсяване, или разрушаване на земеделска земя, а това е съществен белег на твърдяното нарушение, който при всички случаи би следвало да е посочен, за да е ясно в какво именно се изразило нарушението на цитираната законова норма. Още повече, че в чл. 3 от ЗОЗЗ, макар и неизчерпателно, е посочено кое действие съставлява увреждане на земеделска земя. В тази насока, липсата на изрично отразяване на вида и характера на евентуалното увреждане, замърсяване или разрушаване, съществено засяга правото на наказаното лице на защита, като се има предвид, че то има отношение и към определяне на конкретния размер на наказанието за това именно нарушение.

Констатираните пороци правят безпредметно обсъждането на спора по същество.

За пълнота следва да се отбележи, че по отношение на извършената обработка, както е посочено в АУАН и НП, засяване на слънчоглед не е установено по безспорен начин времето на извършване на нарушението. Ноторно известен факт е кога се засява земеделската култура слънчоглед – през пролетта месеците март – април. Административнонаказващият орган е посочил, че нарушението е извършено през месец септември, когато би следвало да бъде прибирането на реколтата, а именно жътвата на слънчогледа, т.е различна от посочената обработка.

Неоснователно е възражението на защитата, за липсата на компетентност както на актосъставителя, така и на органа издал обжалваното наказателно постановление. Съгласно Чл. 44, ал.1 от ЗОЗЗ, нарушението се установява с акт на длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните, а в случаите на нарушения за земи от общинския поземлен фонд от длъжностни лица, определени от кмета на общината. Видно от заповед №190/18.02.2014 г. на кмета на Община Върбица, именна св.Б. е определен от кмета на общината да съставя актове по ЗОЗЗ, съответно е компетентен да съставя актове за нарушения за земи общински поземлен фонд. Съгласно чл.44, ал.2 от ЗОЗЗ, наказателното постановление се издава от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице, съответно от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая оправомощеното лице е заместник кмета на Община Върбица- ***. Разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗМСМА, разрешава на кмета на общината да оправомощава заместник-кметове да изпълнява негови правомощия в случаите, когато това е предвидено в закон. Такова оправомощаване е предвидено изрично в разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗОЗЗ.

Неоснователно е възражението на защитата, че по делото е представен втория екземпляр от АУАН. Представянето на такъв екземпляр не е съществено процесуално нарушение, според настоящия състав, още повече че същият е четлив и е подписан от присъствалите лица при съставянето му.

Неоснователно е и възражението на защитата, че към момента на извършване на нарушението, процесната земеделска земя не е била собственост на Община Върбица. Вярно е че акта за частна общинска собственост е съставен и вписан в служба по вписванията в гр.В.Преслав на 25.11.2013 г., а нарушението е извършено на 23.09.2013 г., но съгласно ЗСПЗЗ чл. 19, ал.1-Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците и след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. По – горе в изложението, настоящият състав е посочил значението на собствеността на земеделската земя за нарушението.

Неоснователно е възражението на защитата, че не е установен по безспорен начин дееца. От кредитираните показания на свидетелите и от писмените доказателства, които кореспондират със самопризнанията на дееца, се установява по безспорен начин, че именно жалбоподателя е обработвал, процесната земеделска земя.

Предвид изложеното относно абсолютната незаконосъобразност на наказателното постановление, поради липса на съществени реквизити, недоказаност на твърдените обстоятелства-време на извършване на нарушението, както и изобщо несъответно квалифициране на описаното поведение по реда на ЗОЗЗ, съдът намира, че следва да го отмени изцяло. В тази насока и не е необходимо да се обсъждат доводите относно размера на наказанието.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №71 от 30.10.2013 г., издадено от зам.кмета на Община Върбица, с което на А.О.З. ЕГН **********,***, за нарушение по чл.41, ал.1, т.1 от Закона за опазване на земеделските земи и на основание същата разпоредба е наложено административно наказание „Глоба” в общ размер 550.00 лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия:

кой 16.06.2014 23:47

кой прави ремонт на върбишката джамия.кои майстори правиха ремонта и за колко.

Taka e 17.06.2014 12:16

това е вярно, така е мердин е крадец и лижец.