Следват главните точки на резюмето на доклада, подготвен от Междуправителствената експертна група за климатичните промени относно емисиите на парников газ и начините да се ограничат.

Международната общност си постави целта да не надхвърля повишаването на световната температура над 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалната ера.

Тенденции и емисионни фактори

- Световните емисии на газ с парников ефект нарастват и ритъмът се ускорява: +2,2% от 2000 до 2010 г. срещу 1,3% от 1970 до 2000 г.

- Кризата от 2007/2008 временно намали емисиите, но не промени тенденцията.

- Комбинацията от изкопаеми енергийни източници и индустрия е източник на 78% от увеличеното количество емисии на парников газ от 1970 до 2010 г.

- Без нови мерки за намаляване на емисиите температурата ще се покачи с 3,7 до 4,8 градуса по Целзий до 2100 г..

- При сегашния темп на емисиите концентрацията на газ с парников ефект в атмосферата, изразена в частици на милион в еквивалент на СО2 ще достигне през 2030 г. прага от 450 ppm СО2 еквивалент и между 750 и 1300 ppm към 2100 г.

- СО2 е представлявал 76% от газовете с парников ефект през 2010

- От производството на енергия идват 35% от емисиите, от земеделието и горите – 24%, индустрията 21%, транспорта 14% и жилищата 6%

- Търсенето на енергия ще е главният източник на емисии

- От 2000 г. емисиите от всички отрасли вървят нагоре освен от горите благодарение на забавянето на обезлесяването.

- Между 2000 и 2010 увеличеното използване на каменни въглища обърна очерталата се дългосрочна тенденция към постепенно намаляване на производството на енергия с въглеродни емисии.

Сценарии

- За да има по-добри изгледи (между 66 и 100%) човечеството да остане под прага от 2 градуса по Целзий покачване на световната температура, средната концентрация на емисиите на газ с парников ефект в атмосферата трябва да е около 450 ppm СО2 еквивалент през 2100 г.

- При около 500 ppm вероятността е от 50 до 100%, без да се надхвърля пика от 530 ppm СО2 еквивалент.

- От 530 до 650 ppm вероятността е от 0 до 50% и над 650 PPM – от 0 до 33%.

- Сценариите, които дават възможност да не се надвишават 450 ppm СО2 еквивалент през 21 век изискват намаляване на емисиите на газ с парников ефект с 40 до 70% от 2010 до 2050 г.

- Това намаляване изисква мащабни промени в енергийните системи (производство и потребление) и в използването на земите.

- Без съкращаване на емисиите преди 2030 ще е трудно да не се надхвърлят 2 градуса и опциите ще са по-ограничени.

Цени и инвестиции

- Прагът от 450 ppm СО2 еквивалент означава да се увеличи три и дори четири пъти делът на използваните нисковъглеродни енергии (от възобновяеми източници, ядрена и слънчева енергия, изкопаеми източници с улавяне и складиране на въглерода)

- Делът на нисковъглеродните енергии в производството на електричество трябва да се увеличи от 30 на 80% през 2050 г.

- Необходима съществена промяна на инвестиционните потоци между 2010 и 2029 г. в полза на нисковъглеродното производство на електроенергия.

- Намаляването на субсидиите за дейности с високи емисии на парников газ дава възможност за съкращаване на емисиите без социална цена.

- Ограничаването на 2 градуса по Целзий на затоплянето дава възможност за съчетаване на енергийната сигурност с подобряването на качеството на въздуха.

- Делът на ядрената енергия, при която има ограничени емисии на СО2, в глобалното производство на електричество е намалял след 1993 г.

Насоки

- Замяна на ТЕЦ-овете с високоефективни газови централи

- Усъвършенстване на технологията за улавяне и складиране на въглерода, която сега е на експериментален стадий

- Търсенето на енергия може да се намали с 40% през 2050 чрез технологични (намаляване на консумацията на колите) и поведенчески мерки (по-гъсто застрояване, обществен транспорт) и инвестиции в инфраструктурите.

- Стабилизиране и намаляване на търсенето на енергия до 2050 чрез нови технологии и норми за ниско потребление.

- В бъдеще горите трябва да улавят повече СО2, отколкото изхвърлят благодарение на намаляване на обезлесяването и мерки за залесяване.

Следващите две десетилетия ще са решаващи за намаляване на емисиите в градските зони, където е съсредоточено близо 70% от потреблението на енергия. /АФП