- Госпожо Борисова, въпреки всички трудности Административният съд започва да гледа дела от 20 април. Това означава ли, че Окръжният съд ще спре да разглежда административни дела? - От 20 април стартират първите дела, които са образувани по жалби, внесени в съда преди 1 март 2007 г. Това означава, че ние започваме да разглеждаме дела, а Шуменският окръжен съд ще продължи започнатите преди тази дата производства. След тяхното изчерпване всички административни дела ще бъдат в нашите правомощия. - Започвате работа без собствена сграда. - Поставени сме в изключително тежки условия за работа. Направеното дотук е благодарение на проявеното разбиране и колегиалност от страна на ръководството на окръжния съд, който ни отстъпи три помещения. В едното сме организирали деловодството, а в другото са административните съдии. Това, което ни се предлага като временен вариант, е осмият етаж на сграда на ул."Цар Освободител", която е използвана преди нас от Държавния финансов контрол. Това е изключително неудачен вариант, който затруднява достъпа на гражданите и институциите до административно правораздаване. Освен това в сградата няма помещение, което да е пригодено за съдебна зала. - Това означава, че започвате да разглеждате дела без да имате съдебна зала? - Да, ще ни се наложи да търсим решение, като в тази сграда разположим съдиите и служителите, а делата да продължават да се гледат в някоя от залите на окръжния съд. Това допълнително ще създаде трудности. - Решен ли е въпросът с кадровото обезпечаване на Административния съд? - Започваме с по-малко от половината на отпуснатия щат. При щат от 22 бройки сме назначили едва двама деловодители, трима секретар-протоколисти, един работник поддръжка и един призовкар. Основната причина за това е, че хората, които трябва да бъдат назначени няма къде да работят. Така, че проблемът със сградата не дава възможност съдът да заработи с пълния си капацитет. От друга страна броят на жалбите и делата, които образуваме, ни карат да мислим, че проблемът ще се задълбочава. - Защо държавата създаде Административни съдилища, а ги остави без сгради. Означава ли това, че българската правна система не е имала чак такава нужда от подобни институции? - В никакъв случай не означава, че не е имало нужда от обособяване на регионални административни съдилища. По мое мнение това е една революция за българската правна система. Въведоха се промени, които не са правени през последните 60 години. За съжаление обществото не можа да го оцени. Проблемът действително е в това, че държавата абдикира или поне се дистанцира от процеса. От друга страна, както ние така и другите колеги в страната съумяхме да организираме дейността, което доведе до известно успокояване на отговорните държавни институции. Последните очевидно решиха, че ще справим и така. Нуждата от обособяването на специализирани административни съдилища следва от спецификата на делата. Освен това административно-процесуалния кодекс въведе едни съвършено нови производства. Например възможността успоредно с жалбата срещу административен акт да претендираш обезщетение за вредите, причинени от незаконосъобразните действия на администрацията. Това е нещо изключително модерно, което все още не е въведено в много от европейските държави. Засилено е и вниманието към изпълнението на решения по жалби от административни актове. Затова твърдя, че нуждата от обособяването на регионалните административни съдилища беше действително голяма. Тя се обуславя и от значимостта на самите дела. Малко хора се замислят, че това са всъщност и делата с най-големи интереси. Те регулират отношенията между гражданите и администрацията. Крайно време е българските граждани да търсят защита на правата си по един адекватен начин. Да се обръщат към един модерен и компетентен съд, който е създаден да обслужва техните интереси и да защитава техните права.