На 15 май, от 17.30 ч., в ХГ „Елена Карамихайлова” ще бъде представена книгата на Пенка Лазарова и проф. Никола Балабанов „Професор д-р Елисавета Карамихайлова - първият български ядрен физик”.

Елисавета Карамихайлова е родственица на бележитата българска художничка Елена Карамихайлова, чието име носи галерията в Шумен. Гост лектор е Пенка Лазарова, а събитието се организира със съдействието на Съюз на физиците в България и Сдружение български атомен форум.

Несъмнено постижение на авторите Пенка Лазарова, физик с подчертан интерес и обширни познания и изследвания на историята на науката в България и проф. Никола Балабанов, ядрен физик и дългогодишен преподавател в Пловдивския университет, известен популяризатор на физиката у нас, е представянето на духа на епохата, на научните центрове в Европа, заедно с научната атмосфера в ранния период на квантовата физика.  Двата основни раздела на книгата са посветени на жизнения път и научната дейност на проф. Е. Карамихайлова.

Елисавета Карамихайлова е родена във Виена на 3 декември 1897 г. в семейство на двама интелектуалци – българинът по националност и дух д-р Иван Карамихайлов и музиколожката англичанка Мери Слейд. По-късно семейството се връща в България, но през 1917 г. Елисавета Карамихайлова отново заминава за Виена, за да завърши Виенския университет. Работи в Радиевия институт (Виена), защитава дисертация през 1922 г., специализира в Кавендишката лаборатория на Ръдърфорд (Кеймбридж, където получава титлата Master of Arts). По това време там са бъдещите Нобелови лауреати М. Борн, Дж. Чадуик, П. Блакет, Е. Епълтън. Тя се среща и сътрудничи със световни имена на науката. Публикува в най-добрите списания, но иска да се върне в България и да подпомогне развитието на българската физика. Успява да се хабилитира като доцент в Софийския университет едва в края на 1939 г. като отдава всички сили да положи у нас основата на ядрената физика. Пише първият учебник, създава първата Катедра по атомна физика (1945), става първата жена хабилитирано лице в Софийския университет и първата жена – професор по физика у нас. Именно това я прави първия наш ядрен физик, но с идването на 9 септември 1944 г. на „носителите на западното упадъчно влияние” се гледа с подозрение, което не отминава и Е. Карамихайлова. Един симптоматичен факт: тя има приет доклад на конференция във Виена – градът на нейната младост, мечти, успехи! Но на границата й взимат паспорта, а доклада дават на неин колега да го изнесе вместо нея... Авторите на книгата не казват кой е той. А може би трябваше. Доста са били разочарованията на проф. д-р Е. Карамихайлова, твърде бегло засегнати в книгата. Но тя устоява с някакво благородно великодушие и продължава до края на живота си да изпълнява своята мисия, така както я е разбирала и след дипломирането си във Виенския университет и след завръщането си в родината, разказва проф. дфмн Димитър Пушкаров

Днес в София има улица на името на проф. Елисавета Карамихайлова,  припомня проф. Пушкаров и призовава - .Ако минете по тази улица, не питайте коя е тя! Прочетете книгата на П. Лазарова и Н. Балабанов.

ШУМ.БГ