Човешкият мозък е един високоразвит био-компютър. Когато идваме на света, харддискът на мозъка ни е относително празен – все още няма никакви програми за четене, за смятане или за писане. Тези и много други способности се придобиват едва след съответното обучение, или – иначе казано – чрез програмирането в дома на родителите или в училище. Като бебета познаваме само чувствата на радост и тъга. Всички останали, като например чувството на безнадеждност, на вина или на ревност, са ни чужди. Откъде идват тези чувства? Отговорът е – ние ги научаваме. Ние се научаваме на тези негативни чувства точно както на четенето и писането. В такъв случай логичен е въпросът как така сме се научили да бъдем безпомощни, малоценни или депримирани? Научавайки се на произтичащи от депресията или отчаянието мисли. Които се съхраняват в паметта на нашия мозък под формата на настройки и изчислителни програми. И ако не се намесим активно в дейността на нашия мозък, автоматически ще се активират тези мисловни програми. Ако са негативни, ще усещаме и съответните негативни чувства. Ако искаме да стигнем до други мисли и да се чувстваме по-добре, би трябвало да заменим нашите негативни собствени разговори, носещи отговорност за негативните ни чувства, с други разговори – способни да помогнат. Една наистина проста възможност за прекратяване на собствените ни негативни разговори, са въпросите, които биха могли да ни насочат към други мисли и могат да обърнат погледа ни към позитивното. Чрез въпросите, които си задаваме, контролираме посоката на мислите си и състоянието си. Ние изместваме вниманието си чрез въпросите към друга тема, с която свързваме положителни усещания. Това не е стратегия за трайна промяна на негативните мисли, но е много ефективна стратегия за краткосрочна промяна в мислите и чувствата – което пък никак не е малко. Предстои сега да разберете и кои са десетте въпроса, чиито отговори биха могли да ни насочат към други мисли и чувства. Намерете по три отговора за всеки от въпросите. И ще забележите, че чувствата ви рязко сменят посоката си, когато се сблъскате с тези въпроси. И бихте могли в бъдеще да използвате тези въпроси като един вид “бърза помощ”, когато не ви е добре и всичко ви се вижда сиво. - Какво ме прави щастлив в момента? На какво бих могъл да се радвам и да съм щастлив, ако го искам? - От какво съм особено горд? С какво бих могъл да се гордея, ако го искам? - За какво съм благодарен? За какво бих могъл да бъда благодарен, ако го искам? - Кого обичам и кой ме обича мен? - Какво ме въодушевява? От какво бих могъл да се въодушевя? - С кои хора бих бил с удоволствие заедно? - Кои са най-хубавите ми спомени? - Какво обичам да правя най-много? - Кога съм бил особено смел? - На кои места се чувствам особено добре? Имайте предвид, че това, върху което се концентрираме, определя как се чувстваме. От нас зависи с какво да ангажираме мислите си, респективно от нас зависи и как да се чувстваме. /БГНЕС