Задържаха мъж, превозвал незаконно риба

Анонимен 28.06.2014 00:43

музаферчо, за къде се натягаш, ще си ходиш брат-октомври или ноември,ти си една от дпс-калинките и много ходиш по жени и секс си просиш със заплахи докога.....????

smeh0 28.06.2014 12:21

Гейтаците у църквата пак намазаха ... баба гуси ше им зготви ..... интересно как тей в 100 метра мрежи 1 рибка не е имало .... хахаха ... как да има я .... хахахах

123 29.06.2014 15:18

музафер = женкар

jk 29.06.2014 18:21

Ранен живот и образование

Бойко Методиев Борисов е роден на 13 юни 1959 година в Банкя, в семейството на Методи и Венета Борисови. Баща му e служител в Софийско градско управление на МВР, а майка му начална учителка в Банкя[1]. Бойко Борисов има сестра Красимира, която е педиатър.

Завършва средното си образование в Банкя. През 1977 година кандидатства във Висшата специална школа „Георги Димитров“ на МВР в Симеоново, във факултет „Държавна сигурност“. Приет е обаче във факултета „Противопожарна охрана“. Борисов твърди,че това става по политически причини, с оглед миналото на прадядо му, който е разстрелян от комунистите на 22 септември 1944 година.[2] По време на следването си отбива и военната си служба в ШЗО-Плевен през периода 1977-1978 година.[3] Според Бойко Борисов по силата на вътрешните правила на МВР тогава той, както и всички останали курсанти в Симеоново, е приет в БКП.[4] През 1982 година Борисов се дипломира като инженер по специалността „Противопожарна техника и безопасност“ с чин лейтенант.[5][6]

Работа в МВР

През 1982 година Бойко Борисов постъпва на работа в Софийското градско управление на МВР като командир на взвод, а по-късно е командир на рота. Впоследствие е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). По време на т.нар. „Голяма екскурзия“ е назначен през лятото на 1989 година за командир на батальон за охрана на селскостопански обекти и оказване на помощ по прибирането на реколтата в Дулово и Каолиново, след масовите изселвания на местните жители в Турция[7].

От 1985 до 1990 година Бойко Борисов е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Защитава пред ВАК дисертация по темата „Психофизическа подготовка на оперативния състав на Противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар“.[8] С диплома N 20109 от 8 май 1990 година му е присъдена научната степен „кандидат на науките“ (равностойна на „доктор“), като работата се отчита в сферата на „Психология на труда и инженерна психология“, съгласно класификацията на МОН и ВАК (заповед 114-111/5.03.1990 г.). [9]

Последната му длъжност във ВИПОНД е завеждащ катедра. През 1990 година напуска системата на МВР със звание майор от запаса. Повод за това се оказва т. нар. „деполитизация“ на силовите структури в държавата, като той формално отказва да се деполитизира.[10]

Бизнесмен

След напускането на системата на МВР Борисов се насочва основно към охранителния бизнес. На 13 септември 1991 година той основава фирмата „Ипон-1“ ООД,[11][12] която осигурява охраната на видни личности като Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и президента на Международния Олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч. „Ипон-1“ е сред най-големите охранителни фирми в страната, членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията. През 1992 година Борисов създава „Ипон-2“ ООД, а след това „ИПОН – Агенция за сигурност и охрана“ ООД. През 90-те години той има участие и в редица други търговски дружества с различен предмет на дейност. В някои от тях Борисов работи в тясно сътрудничество с Румен Николов („Пашата“), Младен Михалев („Маджо“), Алексей Петров („Трактора“) и други личности от сенчестия бизнес. В тази връзка е определян в периодичния печат като „висш служител от средите на СИК“.[13] Борисов е описан като „силовак“ и в творчеството на застреляния години по-късно създател на книги за мафията Георги Стоев.[14] Самият Борисов, преди да стане главен секретар на МВР, отрича да е имал връзки с мафията.[4] След назначаването му на държавен пост през 2001 г. се оттегля от бизнеса си.

Години по-късно, през февруари 2013 г. сайтът „Бивол” публикува статия под заглавието „Досието БУДА” и документ, според който на 9 декември 1996 г. Бойко Борисов е регистриран в оперативния отчет на Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП), като информатор. Мотивът за вербовката е, че контактува с „оперативно интересни лица”.[15] „Бивол” публикува и втора статия под заглавието „ДОН БУДА” (дело за оперативно наблюдение). То съдържа строго секретно предложение за образуване на ДОН под псевдоним „БУДА” на 24 февруари 1997 г. Според сайта мотивът е красноречив: „за придобиване на информация по отношение на процеси, представляващи оперативен интерес в силовите групировки и структури. За предотвратяване и пресичане на евентуална престъпна дейност от техни представители”.[16] Борисов отрича достоверността на тези публикации. Във върпосното досие „БУДА“ няма документи с подпис на Борисов и данни за негово участие.[17][18]

Главен секретар на МВР

На 1 септември 2001 година с указ на Президента на република България Петър Стоянов Бойко Борисов е назначен на длъжност Главен секретар на МВР [19] и е повишен в звание „полковник“ от МВР.

След встъпването си в длъжност Бойко Борисов дарява безвъзмездно месечната си заплата и парите за вещево доволствие на децата на загиналите служители от МВР при изпълнение на служебните си задължения[20].

В началото на 2002 година, с президентски указ му е присвоено званието „генерал-майор“, а през 2004 година с указ на Президента Георги Първанов е удостоен със званието „генерал-лейтенант“.

По покани на специалните служби ген. Борисов посещава САЩ, Руската федерация, Кралство Великобритания, Кралство Испания, Белгия, Австрия, Франция, Германия, Нидерландия – централата на Европол, Румъния – Специалната работна група по наркотрафик, Гърция и Турция, което спомага за доброто взаимодействие в реализирането на съвместни операции по разкриването на престъпления, свързани с трафика на хора и МПС, наркотици, незаконни печатници и разпространители на фалшифицирани парични знаци и кредитни карти, контрабанда и др.[21]

На Парламентарните избори в България 2005 ген. Бойко Борисов е кандидат за народен представител в два многомандатни избирателни района, издигнат в листите на Национално движение Симеон Втори. В резултат от изборите, НДСВ вкарва 63 депутати в 40 Народно събрание, сред които и Бойко Борисов. Той обаче се отказва от депутатския мандат в полза на работата си в МВР, която напуска на 19 септември 2005 година след конфликт с тогавашния вътрешен министър Румен Петков.

Кмет на Столичната община

През октомври 2005 година Бойко Борисов участва като независим кандидат в частичните кметски избори в София, стига до балотаж (срещу Татяна Дончева от БСП) и е избран с убедително мнозинство (68,5%). Полага клетва като кмет на Столичната община на 10 ноември 2005 година.

В началото на април 2006 година е учредено сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ), в което Бойко Борисов официално не участва, но което е свързано с близки до него хора. На 3 декември същата година е създадена партия ГЕРБ[22], която е оглавена от близкия до него Цветан Цветанов, работил в системата на МВР, а после – в Столичната община.[23] Самият Борисов не може да стане ръководител на партията, поради законова пречка[24], но на практика е неин „неформален лидер“[25]. На 10 януари 2010 година Редовното отчетно-изборно делегатско Национално събрание на ПП ГЕРБ избира Бойко Борисов за председател на партията, а Цветан Цветанов поема новосъздадения пост заместник-председател.[26]

В редовните избори за местна власт на 28 октомври 2007 година Бойко Борисов печели на първи тур (с 53,58%) четиригодишен мандат за кмет на София (от ГЕРБ). Кандидатите за общински съветници на партия ГЕРБ също печелят мнозинство в Столичния общински съвет.

Министър-председател

Бойко Борисов (2010)

На 27 юли 2009 година Народното събрание със 162 гласа „за“, 77 „против“ и 1 „въздържал се“ избира Бойко Борисов за министър-председател в 87-то поред в историята на България правителство, излъчено от Политическа партия ГЕРБ[27][28][29].

На 9 септември 2009 година премиерът Бойко Борисов, начело на правителствена делегация, заминава на първо работно посещение в Брюксел, за да се срещне с директора на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер, а също с председателя на Европейската народна партия Вилфрид Мартенс и с председателя на групата на ЕНП в Европейския парламент (ЕП) Жозеф Дол[30]. По време на посещението са отблокирани 109 млн. евро по програма САПАРД[31], тъй като на 23 юли 2008 Европейската Комисия е спряла междинните плащания по фонд „Пътища“ заради подозрения в конфликт на интереси и неспособност на тогавашните власти за борба с корупцията. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и Бойко Борисов заявяват, че са се споразумели комисията да подкрепи българското искане за допълнителни 300 млн. евро за справяне с последиците от затварянето на блокове 3 и 4 на АЕЦ Козлодуй. На 27 октомври 2009 това искане е удовлетворено.[32] На 18 ноември 2009 Европейската комисия размразява плащания по програма ФАР за близо 82,6 млн. евро. Решението е „резултат от усилията, положени от българските власти, в тясното сътрудничество с ЕК, за изваждане на минали нарушения и предложените действия за корекция“.[33]

След изтичане на една година от управлението на ГЕРБ и на оглавяваното от него правителство, Борисов им дава оценка „мн. добър“, като допуска възможността тя да бъде коригирана на „отличен“.[34] Малко по-късно премиерът декларира намеренията си за втори мандат и обявява край на рецесията в страната, свързана със световната икономическа криза.[35][36]

Оставка

Премиерът Борисов пред митинг в негова подкрепа след обявяването на оставката на кабинета си пред НС – 20.02.2013

През 2012 година година икономическата и социална криза в страната се изостря. В тази връзка през февруари 2013 година започват протести. Първоначално те са малки, но по-късно прерастват в митинги. Макар в началото исканията на протестиращите да не са политически, впоследствие те започват да искат и оставката на правителството. На 19 февруари в София полицията влиза в сблъсък с протестиращите и ранява няколко от тях, което е излъчвано по националните телевизии.[37] На следващия ден, 20 февруари 2013 г. Бойко Борисов на извънредна пресконференция, съобщава, че подава оставка, като не желае да става повод за сблъсъци с хората и не иска да гледа парламент, ограден с ограда и кръв по улиците: „Няма да участвам в управление, в което полицията ще се бие с хората“.[38][39]

Оставката е гласувана като първа точка на заседанието на 21 февруари 2013 г. и е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“ и 5 „против“ и 1 „въздържал се“.[40] В деня на приемане на оставката на кабинета Борисов, пред Народното събрание е организиран протест в подкрепа на правителството.[41] Социолози и политолози дават разнопосочни коментари за обявената от Бойко Борисов оставка на правителството. Според някои това е безотговорно действие на уплашен човек, който не може да управлява. Според други депозираната от Борисов оставка на правителството е разумен държавнически ход. Според трети не е ясно дали той действа, за да спаси ГЕРБ като партия, или себе си като персона.[42]

С указ от 13 март Президентът Росен Плевнелиев назначава служебен кабинет с министър-председател Марин Райков.[43]

Според анализ на мандата на правителството на ГЕРБ, направен от информационната агенция БГНЕС, Борисов е първият български премиер след Жан Виденов, който си отива след масови гладни бунтове..[44][45]

Спорт

Борисов по време на откриването на световният шампионат по мотокрос, Горна Росица, април 2011 година.

Бойко Борисов има специално отношение към спорта. След 1978 година е активен състезател по карате.[21] Притежател е на черен пояс 7-ми дан по карате.[46][47] Според Цончо Колев, дългогодишен треньор на националния отбор на България по карате, Борисов може да е получил черен колан за заслугите му като администратор, но не и като спортист.[48]

Регистриран е и като футболист на „Витоша“ (Бистрица), отбор, който се състезава в Югозападната „В“ аматьорска футболна група. През 2011 година Борисов води във допитване за Футболист на годината на „Дарик Радио“. Първоначално той твърди, че няма да прояви скромност и ще си вземе наградата, ако спечели, и че във футбола никой не се признава за по-слаб от друг, но впоследствие заявява, че приема първото си място в анкетата като протест на феновете срещу българския футбол.[49][50] През 2012 година Витоша (Бистрица) печели Купата на Аматьорската лига, като във финалния мач Борисов се отчита с асистенция за победния гол.[51]

През сезон 2013/14 „Витоша“ е в „Б група“, а Борисов е картотекиран в състава.[52] Дебютира в професионалния футбол в мач срещу „Раковски“, завършил 0-0, ставайки най-възрастният футболист (на 54 години), играл в А или Б група на българското футболно първенство.[53]

Скандали и критики

Посланик Джон Байърли

В дипломатически доклад с най-висок гриф на секретност (SECRET//NOFORN), писан през 2006 година и изтекъл в Wikileaks[54], бившият американски посланик в България Джон Байърли пише за Бойко Борисов, че „обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини“. Посланикът уточнява, че информация от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Абревиатурата SIMO е разшифрована година по-късно от берлинския ежедневник „Tageszeitung“ [55] като псевдоним на ЦРУ. Байърли пише още, че „Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов.“ При публикацията на тази грама Бойко Борисов отхвърли обвиненията с твърдението, че те идват от „жълтата преса“.

Джеф Стайн

На 2 март 2007 година вашингтонският репортер Джеф Стайн публикува в изданието „Конгрешънъл куотърли“ статията „Bush’s Bulgarian Partner in the Terror War Has Mob History, Investigators Say“ („Българският партньор на Буш във войната с тероризма има бандитско минало, твърдят разследващи“)

В публикацията се казва: „Най-могъщият политик в България, най-новият съюзник на Вашингтон в глобалната война с тероризма, е близък съратник на известни гангстери и е свързан с близо 30 неразкрити убийства в черноморската република, според поверителен анализ на риска за инвестиране в страната, поръчан от частна банка.“ Проучването било извършено „при условие, че банката и наетите от нея следователи няма да бъдат назовавани“. Името на Бойко Борисов е отнесено към военно-политическите интереси на тогавашния американски президент Джордж У. Буш[56].

Българският президент Георги Първанов нарича статията „откровено антибългарска“, като добавя, че „тя не се основава на доказателства и обижда България“[57]. Самият Дж. Стайн се дистанцира от твърденията си: „Искам обаче ясно да кажа – всичко това са предположения. Аз съм репортер, който съобщава за наличието на този доклад.“[58].

БСП използва статията в предизборната си борба срещу партия ГЕРБ и нейния лидер[59].

Юрген Рот

В книгата си „Новите български демони“ (2008) немският разследващ журналист и писател Юрген Рот отделя голямо внимание на тогавашния столичен кмет и бивш Главен секретар на МВР Бойко Борисов като на една от водещите политически фигури в България. Във фокуса на Рот са още Ахмед Доган, Румен Петков, БСП и варненската групировка ТИМ.

За Бойко Борисов немският журналист казва: „Без съмнение той е моралният супермен на българската политика. Дължи своето главозамайващо бързо издигане на борбата с политическата конюнктура, с корупцията и с мафията.“ Неназован висш служител от ОЛАФ бил разказал на Рот за впечатленията си от България през 2007 година и бегло споменал, че за него Бойко Борисов е нещо като „политически Ал Капоне“. „Не пожела да каже нищо повече, нито да обясни какво точно разбира под това определение.“ – допълва Рот и продължава: „Малко по-късно мой информатор ми разказа, че в изискания хотел „Кемпински“, в ресторанта на последния етаж, видял Борисов в компанията на една от водещите фигури на подземния свят – Младен Михалев–Маджо, който всъщност не бивало да се появява в България, защото бил заплашен от арест“.

В книгата си Юрген Рот отправя срещу Бойко Борисов обвинения като: „Твърди се, че от началото до средата на 90-те години той е създал и поддържал контакти със съмнителни личности и фирми, за които има подозрения, че са натрупали състоянието си чрез изнудване и други незаконни дейности.“ Немският журналист уточнява: „Но това са само слухове...“ [60]

В интервю за „Дойче веле“ от март 2011 година Юрген Рот, който през 2010 година издава втората си книга, в която отново става дума за България – „Гангстерска икономика“ твърди, че съществува подозрението, че различни престъпни групировки водят война помежду си, и че сега, когато Бойко Борисов е на власт, биват отстранявани онези групировки, които му пречат. На въпрос дали според него Борисов преследва не политически, а лични интереси, когато решава срещу коя престъпна групировка да насочи усилията си, той отговаря: „Ами определени случаи ме карат да мисля точно това. В България има големи престъпни групировки, които до днес никой не е пипнал и с пръст. Това са наистина могъщи мафиоти“. Помолен да назове някои от тези групировки, той заявява: „За мен една от най-големите престъпни формации все още е ТИМ, която е разпростряла пипалата си и в Германия. Отдавна се питам дали българските власти ще имат силата и политическата воля да разбият тази група. Много от нещата наистина са само шоу. Наглед съществуват закони срещу организираната престъпност и корупцията, но каква полза има от тези закони, щом не биват прилагани. И каква е ползата от многото акции против криминалните структури, щом не е ясно дали арестуваните хора ще бъдат съдени по правилата. Това са въпроси, по които изпитвам известни съмнения“, казва още Рот. Все пак той признава, че страната върви напред.[61]

„Лош човешки материал“

На 3 февруари 2009 година пред българската общност в Чикаго, САЩ по повод на предстоящите парламентарни избори в България Бойко Борисов заявява дословно: „Това е основата на населението в момента – един милион цигани, 700-800 хиляди турци, два милиона и половина пенсионери.“ Добавя: „И вие като избягахте милион и половина, материалът, който се явява на избори или можем да избираме като кадри, никак не е голям“ [62].

Борисов отхвърля приписвания му от социалистите (Корнелия Нинова) израз „лош човешки материал“ (това се потвърждава от аудиозаписа на изказването му) и от своя страна обвинява БСП в разпространяване на лъжи и опити да го злепоставят. Но по думите му, „колкото повече компромати вадят срещу нас, толкова по-убедително печелим, така че нека да продължат да си го правят“[63]. След завръщането си Бойко Борисов представя в декларация своята позиция за отзвука в България, предизвикан от неговото изказване пред българи-емигранти в Чикаго, и разяснява тезите, които е защитил там[64].

Скандали свързани с подслушвания

Основна статия: Скандали свързани с подслушване (2011)

След идването си на власт, кабинетът на Борисов закрива през октомври 2009 г. Бюрото за контрол на СРС, което е създадено през същата година по препоръка на евросъдии.[65] Самият Борисов по-късно твърди, че не вижда нищо лошо да се подслушват министри, вицепремиери и шефове на агенции, както и че е мнителен и иска да контролира действията на хората около себе си, като ги подслушва в рамките на закона.[66]

На 19 януари 2011 година министър-председателя Бойко Борисов инициира гласуване на вот на доверие на правителството. Това става след серия обвинения изнесени в пресата за корупционни скандали, свързани с подслушване, включително и на премиера. Касае се за телефонни разговори, проведени от Бойко Борисов, директора на Агенция „Митници“ Ваньо Танов и министъра на финансите Симеон Дянков, в които Борисов нарежда на Танов да прекрати митническа проверка срещу предприятие, произвеждащо бирата „Леденика“. Въпреки че автентичността на записите не е потвърдена, те предизвикват скандал в общественото пространство. Прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността им, тъй като оригиналите на записите направени от ДАНС са унищожени.[67][68] На следващия ден Народното събрание гласува вота на дoверие, като депутатите от управляващата партия ГЕРБ и националистите от Атака дават подкрепата си на правителството „за цялостната му политика“.[69]

През април 2013 година избухва нов скандал свързан с подслушвания по време на управлението на правителството на Борисов.[70] Твърди се, че от септември 2009 г. до март 2013 година, нерегламентирано и незаконно са подслушвани бизнесмени, политици, магистрати и др. СРС са правени без решение на съответните органи на МВР и без съдебни разрешения. Главният прокурор Сотир Цацаров индиректно признава, че техниката за подслушване е въведена в употреба по времето на правителствато на ГЕРБ и разпорежда проверка по случая. Проверката открива в МВР тежки нарушения, позволяващи нерегламентирано подслушване. Като един от предполагаемите политически поръчители на подслушването, освен Цветан Цветанов, от опонентите си е подозиран и Борисов.[71][72] Самият той отрича такава връзка.[73] Допълнително изтичат уличаващи записи с разговори на Боросов, в които той лобира пред прокуратурата за снемане на наказателната отговорност на обвиняем бивш министър от кабинета му.[74] Впоследствие, по показания за подслушване на министри, направени от защитен свидетел, който е същия бивш министър от кабинета на Борисов, прокуратурата започва разследване.[75] Европейския парламент също е сезиран и взема решение темата да бъде разгледана от Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешен ред. В годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека в страната ни, излязъл по същото време, злоупотребата с подслушването е изведена като основен проблем.[76]

Авиоотряд 28 и „Бистришките тигри“

На 5 август 2012 година във вестник „Преса“ излиза материал от който става ясно, че Бойко Борисов е използвал правителственият превозвач Авиоотряд 28 за превоз на аматьорските футболни отбори „Бистришки тигри“ (в който играе самият той) и „Чавдар Етрополе“, собственост на депутата от ГЕРБ Емил Димитров. При журналистическото разследване се установява, че полетът е заявен от Българския футболен съюз и заплатен с официална фактура от него на стойност 23 500 лева. По повод раздухвания от пресата скандал, директорът на Авиоотряд 28 Пенчо Пенчев в изпълнение на правомощията му за управление на авиационния отряд за полети със специално предназначение и полети за обслужване нуждите на министерства и ведомства, коментира – „Не виждам нито конфликт, нито проблем“.[77]

Лични свободи

На 11 октомври 2012 година британският в. „Гардиън“ цитира изследване, според което България е на второ място след Гърция в Европейския съюз, с най-много нарушения на правото на справедлив съдебен процес по наказателните дела. От друга страна, седмица преди това, немският посланик Матиас Хьопфнер изразява безпокойството си, че страната ни се намира на последно място по свобода на словото в Европа в ранглистата на “Репортери без граници”, а през май 2012 г. американската организация „Фрийдъм хаус“ е наредила България на 78-о място в света по този показател след страни като Бенин, Гвиана, Намибия и Източен Тимор. По този повод Борисов заявява на среща същия ден (11 октомври) с държавния секретар по вътрешна сигурност на САЩ Джанет Наполитано, че демокрацията и свободата на словото и личността в България се намират в „пълен разцвет“ през последните три години от управлението на ГЕРБ.[78]

Намеса в работата на съдебната власт

През март 2010 г. от Съюза на юристите в България в нарочна декларация изразяват безпокойството си от тенденцията на намеса на изпълнителната в дейността на съдебната власт и в частност на съдилищата.[79] През юли 2010 година от Висшия съдебен съвет изразяват несъгласие с негативната оценка на премиера Борисов спрямо разходи извършени от съдебната власт, с мотива че намеса във финансите на съдебната власт, от страна на изпълнителната е недопустима.[80] През юли 2012 година съдии в страната излизат да протестират на улицата заради политически натиск върху съдебната система.[81] През септемри 2012 г. Български хелзинкски комитет отправя остро предупреждение към премиера да спре да си позволява да критикува и напада съдебната система.[82] През октомври 2012 г. Висшият съдебен съвет обвинява правителството в блокиране на съдебната реформа, поради орязания бюджет на системата.[83]

Контрол върху медиите

По време на управлението на кабинета „Борисов“, голяма част от медиите в страната са напълно безкритични към водената от него политика.[84][85] По това време Борисов е в близки отношения с депутата от ДПС Делян Пеевски и банкера Цветан Василев, чиято медийна империя открито подкрепя правителството.[86][87][88] Премиерът и неговия заместник Цветан Цветанов гостуват често в най-гледаните телевизионни предавания.

Семейство

Бойко Борисов е разведен с първата си съпруга Стела, лекар-офталмолог. От Стела той има дъщеря, Венета.[89] От 1988 до 2009 година Борисов води съвместно съжителство с бизнесдамата Цветелина Бориславова.

Награди и отличия

„Обявяване на благодарност“ през 1985 г., 1987 г. и 1988 г.[90]

„Почетен знак III степен“ – за конкретен съществен принос при изпълнение на служебни задачи с изключително значение в борбата срещу престъпността, опазването на обществения ред и сигурността в Република България през 2002 година.[90]

„Почетен знак II степен“ – за проявен висок професионализъм и обезпечаване сигурността и обществения ред по време на посещението на президента на Руската федерация Владимир Путин през март 2003 г.[90]

„Огнестрелно оръжие“ – за постигнати високи резултати при изпълнение на служебните си задължения от министъра на вътрешните работи през 2003 година.[90]

„Кръст за полицейски заслуги с червена звезда“, от Министъра на вътрешните работи на Кралство Испания за заслуги към испанската полиция – 22 септември 2003 година.[90]

„Сребърен паметен медал“, от председателя на Националния организационен комитет за 100-годишнината от установяване на българо-американските дипломатически отношения, министъра на външните работи Соломон Паси.[90]

„Почетен медал на френската полиция“, от името на президента на Република Франция и от името на министъра на вътрешните работи, вътрешната сигурност и местните свободи.

„Медал за бойно съдружие“, от заместник-директора на ФСБ на Русия.[90]

„Почетен жезъл“, от генералния директор на полицията на Испания.[90]

Сертификат за изключително добра работа и съществен принос в борбата против фалшивото евро – от директора на „Европол“ г-н Юрген Щорбек – през януари 2004 година.[90]

Сертификат от Министерството на вътрешните работи и Генералната дирекция на Турската национална полиция за изключително ценен принос в развитието на двустранните отношения между българската и турската полиция в борбата с организираната престъпност и корупцията.

Сертификат за благодарност за изключителен принос в борбата с наркотиците от Службата за борба с наркотиците (ДЕА) към Департамента на правосъдието на САЩ.[90]

Почетна титла Командир на „Ордена на Звездата на Италианската солидарност“, от Президента на Република Италия – 13 юни 2006 г.[91]

Кавалер на Големия Кръст на Ордена „За заслуги на Италианската република“, от Министър-председателя на Република Италия – 15.10.2009 г.[92]

„Европейската награда „Бронзов бик“ от Асоциацията на данъкоплатците в Европа (АДЕ)“ – 10 ноември 2009 г.[93]

„Награда от Европол за добро сътрудничество с българските служби за сигурност“ – 16 октомври 2010 г.[94]

„Международна Награда на фондацията (Prix de la Fondation) на форума „Кран Монтана“ за усилията му и ангажимента в борбата с корупцията и организираната престъпност в България“ – 29 октомври 2010 г.[95]

„Награда за особен принос в развитието на тениса в България“ от президента на „Тенис Европа” Жак Дюпре – 30 април 2012 г.[96]

Използвана литература

Бележки

Бойко Борисов, интервю на Миролюба Бенатова, фотография Иво Хаджимишев, playboy.bg, 25 юли 2009

в-к Стандарт, брой 5926, 13 Юли 2009, Асен Войнов пребиван и при царя, и при комунистите. Дядото на Бойко бил прочут кмет.

Бойко Борисов – кратка биография, dariknews.bg, 8 юли 2009

Борисов: Бил съм член на БКП, нямам връзки с мафията, Bulgarian Post, 27.09.2007 година

Бойко Борисов – биографична справка, omda.bg, 12.07.2009

Бойко Борисов – лидер на политическа партия ГЕРБ (биография), gerb.bg, 10.07.2009

Толерантност, минала границите, bgВЕСТИ.com, 27 октомври 2008

Дисертацията на Борисов – за пръв път компютър в пожарната безопасност, 24 часа, 31.01.2011 – „Дисертацията се състои от 181 страници, илюстрирани с 43 фигури и 25 таблици. Дисертантът е изследвал 656 пожарникари за психическа и физическа годност. Това Борисов е правел чрез тестове, беседи, наблюдения, анкети и др. В камера с размери 3 на 3 на 3 метра се имитирала обстановка като при пожар. Важна част от този лабораторен комплекс бил компютърът „Правец 16“ – последна дума на родната техника по онова време... „Това беше сериозна научна разработка – спомня си консултантът на Бойко Борисов Димитър Кайков, професор по психология в НСА. – Методиката на изследване бе много ефективна, защото беше създадена лаборатория, където се правеха експерименти в екстремална обстановка. Защитата също мина на високо ниво. Такива дисертации са рядкост.“

Присъдени от ВАК научни степени и научни звания (1962—април 2009)

Тайният проект Бойко Борисов, „Нова Зора“, брой 2, 12 януари 2010

„ИПОН – 1“ ООД, Българският индекс по сигурността, SECURITY-BG.COM

IPON Security – Official Web Site, security-bg.com

Атентат срещу приближени на СИК. // capital.bg. Капитал, 1997. Посетен на 14 юли 2011.

Свидетели на времето, ВИС, гл. 12, Георги Стоев.

Досието „БУДА“. // Биволъ, 03.02.2013 г.. Посетен на 23.02.2013.

Дон „БУДА“. // Биволъ, 04.02.2013 г.. Посетен на 23.02.2013.

Борисов отрече да е бил агент „Буда“, ГДБОП потвърди. // Mediapool.bg, 04.02.2013. Посетен на 23.02.2013.

Борисов: Винаги съм сътрудничил на МВР, но не съм „Буда“. // в-к Сега. Посетен на 23.02.2013.

Петканов предложил Борисов, защото бил учен и почтен, Десислава Стоянова, „Сега“, 31 август 2001

Автобиография, Столична Община, sofia.bg

Днес генерал-лейтенант Бойко Борисов празнува рождения си ден, NewsOnline.bg, 13 юни 2005

Учредиха партия ГЕРБ под съпровод на каба гайди, bulFoto, 3 декември 2006

Цветанов – министър на вътрешните работи, Диляна Панайотова, News.bg, 8 юли 2009

Закон за местното самоуправление и местната администрация, чл. 41, ал. 1

Политическа партия ГЕРБ, gerb.bg, 23 юли 2009

Премиерът Борисов официално оглави и ГЕРБ, news.bg, 10 януаре 2010

Народното събрание избра министър-председател и правителство, Vesti.bg, 27 юли 2009

Станишев предаде властта на Борисов, news.bg, 27 юли 2009

Кабинетът на малцинството получи голямо мнозинство, „Дневник“, 28 юли 2009

Първо работно посещение на Бойко Борисов в Брюксел, econ.bg, 9 септември 2009

Брюксел размрази парите по САПАРД, Българска национална телевизия, 10 септември 2009

Получаваме €300-те млн. за „Козлодуй“, news.bg, 27 октомври 2009

ЕК размрази плащания по ФАР за близо 82,6 млн. евро, Econ.bg, 18 ноември 2009

Премиерът си писа 5, видя възможност за „отличен“, Dir.bg, 4 юли 2010

България излезе от рецесията, Dir.bg, 30 септември 2010

Бойко даде заявка за втори мандат, Стандарт нюз, 03 септември 2010

Протестите срещу строгите рестрикции и цените на тока свалиха правителството. // Mediapool.bg, 20.02.2013. Посетен на 30.03.2013.

ИЗВЪНРЕДНО: Бойко Борисов депозира оставката на правителството. // в-к Труд. Посетен на 20.02.2013.

Бойко Борисов обяви оставката си в парламента лично, а после и с писмо. // Classa.bg. Посетен на 30.03.2013.

Парламентът прие оставката на правителството. // Vesti.bg. Посетен на 21.02.2013.

Протести в София „За“ и „Против“ оставката на правителството. // TV7. Посетен на 30.03.2013.

Социолози и политолози за оставката на Борисов. // Vesti.bg. Посетен на 30.03.2013.

Президентът назначи служебното правителство и насрочи изборите. // Dir.bg, 13.03.2013. Посетен на 30.03.2013.

((bg)) ГЕРБ смаза всичко. // БГНЕС, 12.03.2013. Посетен на 19.03.2013.

((bg)) Защо няма оценки за правителството на Борисов в медиите? Засега само БГНЕС се осмели…. // E-vestnik.bg, 19.03.2013. Посетен на 19.03.2013.

Бойко Борисов в personi.dir.bg

Защо Бойко Борисов е истински мъж? в сайта БГ-татко

Цончо Колев, бивш треньор по карате на премиера: Бойко няма черен колан!. // glasove.com, препечатано от в-к „Галерия“. 5 декември 2012. Посетен на 26 август 2013. Бойко никога не е бил състезател по карате и не се е качвал на татамито. Той няма черен колан като каратист. Някой може да му го е дал заради заслугите му като администратор, но не и като спортист.

Борисов: За „Футболист на годината“ няма да проявя никаква скромност, dnevnik.bg, 28 ноември 2011

Бойко би Берба за Футболист на годината, trud.bg, 5 декември 2011

Бойко Борисов: Скоро ще има арести за черно тото в българския футбол, dnevnik.bg, 31 май 2012

Бойко Борисов картотекиран като професионален футболист, поставя рекорд

Уникалният факт е налице: Доскорошният премиер Бойко Борисов дебютира в професионалния футбол

Wikileaks: 06SOFIA647 SUBJECT: BULGARIA'S MOST POPULAR POLITICIAN: GREAT HOPES, MURKY TIES

Tageszeitung: DIPLOMATEN-DEPESCHEN VON WIKILEAKS Die CIA als Kronzeugin

Българският партньор на Буш във войната с тероризма има минало на мафиот, „Конгрешънъл Куортърли“, 2 март 2007 Оригинал (на английски)

Борисов поразен от американски огън, Екип на „Сега“, 9 март 2007

В доклада за Борисов има и други имена, newswriter (по в-к „Труд“), 11 март 2007

БСП пак се сети за „тъмното“ минало на Борисов, Степан Хиндлиян, mediapool.bg, 9 април 2009

Бойко Борисов – поредната голяма надежда, mediapool.bg, 4 ноември 2008

Юрген Рот с нови обвинения срещу Борисов, Dir.bg, 2 март 2011

Изказване на Бойко Борисов в Чикаго – емигрантска версия НДТ, Добрич, 9 март, 2009 Аудиозапис

Бойко Борисов: Никога не съм казвал, че пенсионерите са лош човешки материал, „Български Фактор“, 7 юни 2009

kc 29.06.2014 18:58

Черно море

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Черно море.

Черно море

Black Sea map.png

Карта на Черно море

Информация

Координати 44° с. ш. 35° и. д.

Координати: 44° с. ш. 35° и. д. |

Притоци Дунав, Днепър, Риони, Южен Буг, Къзъл Ърмак, Днестър

Страни с излаз България, Грузия, Румъния, Русия, Турция, Украйна

Дължина 1175 km2

Площ 436 402 km2

Средна дълбочина 1253 m

Максимална дълбочина 2212 m

Обем 547 000 km3

Черно море в Общомедия

Черно море (на руски: Чёрное море, на украински: Чорне море, на румънски: Marea Neagră, на турски: Karadeniz, груз. შავი ზღვა) е вътрешно море между Югоизточна Европа и Мала Азия. Разположено е между 40° 55' и 46° 32' северна ширина и 27° 27' и 41° 42' източна дължина. То е едно от най-изолираните от Световния океан. Свързано е със Средиземно море чрез Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с Азовско море – чрез Керченския проток.

Сателитна снимка на Черно Море от НАСА

Илюстрация на Черно море чрез World Wind програма на НАСА

Съдържание

1 Общи сведения

2 Географски особености

2.1 Крайбрежие

2.2 Геология

2.3 Заледявания

3 Природа

3.1 Флора

3.2 Фауна

3.2.1 Китове в Черно Море

4 Замърсяване

5 История

6 Източници

7 Външни препратки

8 Вижте също

Общи сведения

Карта на Черно море, Диего Хомем, 1559 г.

Площта на Черно море е 420 000 km², максималната дълбочина е 2245 m, а средната – 1240 m. Най-голямата дължина е между градовете Бургас и Кобулети – 1167 km, а най-голямата ширина – между Березанския лиман и нос Гиресун – 624 km. В най-тясната част между нос Сарич (полуостров Крим) и нос Керемне (полуостров Синоп) ширината е 263 km. Черно море вмества около 537 хил. km³ вода.

Поради обилния приток на речни води, морската вода на Черно море е по-слабо солена (17,3 ‰), отколкото в Средиземно море и в световния океан, които имат соленост около 36 ‰. Чистите води в открито море имат син до зеленикавосин цвят, а край бреговете (вследствие наличието на наноси) – най често зелен цвят. Прозрачността на водата в открито море достига 30 m, а край бреговете е 7 – 8 m. През летните месеци морската вода по крайбрежието се затопля до 24 – 28 °С.

Поради малките му размери, в Черно море се образуват незначителни приливи и отливи (3 – 8 cm). При буря ветровете предизвикват значително по-големи колебания на морското равнище (10 – 20 cm). Основното морско течение в западната част на Черно море е в посока, обратна на движението на часовниковата стрелка. По българското крайбрежие то е от север на юг.

В древността морето е наричано Понтос Аксинос, Евксински Понт.[1] През Черно море минава едно от разклоненията на средновековния Път на коприната свързващо Европа през Кавказкия регион и Централна Азия с Китай. Днес по това направление минава трасето на трансконтиненталния транспортен коридор Трасека (TRACECA, TRAnsport Corridor Europe Caucassus Asia, Транспортен коридор Европа – Кавказ – Азия).

Черно море има положителен воден баланс, като 300 km³ вода преминава в Мраморно и Егейско море всяка година.

Международен ден на Черно море е 31 октомври.

Географски особености

Бреговете на Черно море са слабо нарязани. Най-силно изразена е в северните части на крайбрежието. Единственият голям полуостров е Кримският. Най-големите заливи по северното крайбрежие са Ягорлцки, Тендровски, Джарългачки, Каркинитски, Каламитски и Феодосийски. На запад водите му се вдават във Варненски и Бургаски залив, а на юг в Синопския и Самсунския заливи. Районът на северозападното му крайбрежие е осеян от множество лимани, които се образуват от непрякото вливане на реките от водосборния басейн. Общата дължина на бреговата линия е около 3400 km.

Някои от крайбрежните участъци имат собствени наименования. Такива са Южно кримско крайбрежие в Украйна, Черноморско кавказко крайбрежие в Русия, Румелийски бряг и Анатолийски бряг в Турция, а българската ивица е известна като Българско Черноморие. На запад, северозапад и части от Крим бреговете са ниски, а в южните части на Крим, района на Кавказ и Понтийските планини бреговете са стръмни, а шелфовата част на морето е доста ограничена.

Островите в Черно море са също малко на брой. Най-големият от тях е Джарългач, с площ от 62 км². България има 5 черноморски острова – Змийски остров, Света Анастасия, Свети Иван, Свети Кирик и Свети Петър.

В Черно море се вливат следните три крупни европейски реки – Дунав, Днепър и Днестър и по-малките Мзимта, Псоу, Бзъб, Риони, Кодор, Ингури (на изток), Чорох, Къзъл Ърмак, Ешил Ърмак, Сакаря (на юг), Южен Буг (на север). Водосборният басейн на Черно море е с площ над 2 млн. km² и обхваща голяма част от Централна и Източна Европа и Мала Азия, като покрива изцяло или частично територията на 24 държави. В него живеят около 180 млн. души, половината от тях в басейна на река Дунав.

Географският център на Черно море (в България) е изчислен през 1981 г. Координатите му, отчетени тогава, като е използван метода на ротация, са: 34015' източна дължина и 43013 – северна ширина.

Крайбрежие

Плаж на българския бряг на Черно море

Излаз на Черно море имат шест държави, това са: България (378 km), Грузия (310 km), Румъния (225 km), Русия (800 km, вкл. Азовско море), Турция (1 329 km), Украйна (2 782 km, вкл. Азовско море)., за четири от тях (България, Грузия, Румъния и Украйна) е единственият излаз на море.

Населението на крайбрежната ивица е около 16 милиона души.

Някои по-важни крайбрежни градове на Черно море са: Истанбул(11,372,613), Одеса(1,001,000), Самсун(725,111), Трабзон(400,187), Севастопол(378,600), Варна(358,000), Херсон(335,000), Сочи(334,282), Констанца(302,171), Новоросийск(231,100), Бургас(229,250), Батуми(214,806), Орду(136,000), Керч(158,165), Зонгулдак(104,276).

Някои български черноморски курорти са: Албена, Ахтопол, Ахелой, Балчик,Бяла, Велика, Дюни, Елените, Златни пясъци, Китен, Камчия, Лозенец, Несебър, Обзор, Поморие, Приморско, Равда, Ривиера, Русалка, Свети Влас, Св. Св. Константин и Елена, Синеморец, Слънчев бряг, Слънчев ден, Созопол, Царево и Черноморец.

Известните курортни селища в Украйна се намират основно по южните кримски брегове като Ялта, Алуща, Судак, Коктебел и Феодосия. В Русия курортните селища са в района на кавказкото крайбрежие – Анапа, Геленджик, Сочи, в Абхазия – Пицунда и Гагра, в Грузия – Батуми. В Румъния курортните селища са концентрирани на юг от Констанца – Мамая и Ефорие. В Турция липсват известни черноморски курортни селища. Причина затова е скалистият бряг, който не предлага подходящи условия за изграждане на почивни селища.

Български защитени черноморски територии са Природен парк „Странджа“ с вътрешните защитени местности „Устие на река Велека“ и „Силистар“, резерватите „Ропотамо“ и „Калиакра“, защитените местности Иракли, Паша дере и др.

Геология

Водите на Черно море изпълват изолирана падина, разположена между Югоизточна Европа и полуостров Мала Азия. Тя се е образувала през миоцена в процеса на активно планинообразуване. Така древният океан Тетис се е раздробил на няколко отделни крупни водоема, чиито техни наследници днес са Черно, Азовско, Аралско и Каспийско море.

Една от възможните хипотези за възникването на Черно море гласи, че преди около 7 500 години същото представлявало безоточно сладководно езеро. Бреговете му били разположени на около сто метра под нивото на Световния океан. Към края на последния ледников период нивото на океаните рязко се повишило. Така през най-ниската част на съвременния Босфор от Средиземно море нахлула морска вода към басейна на тогавашното езеро. Нивото на морето започнало бързо да се повдига и за кратко време били залети около 100 хил. km², които вече били населени и от хора. Вероятно този факт е послужил за изграждането на мита за потопа.[2] Съгласно тази хипотеза в резултат на повишаване на солеността на водата сладководните видове измрели. Те потънали на дъното и се превърнали в разлагаща се маса. Продукт от гниенето е сероводородът, чиято концентрациа на дъното на морето е доста висока.[3]

Черноморската падина е разделена на две основни части – западна и източна. Те са разделени от възвишение, което се явява естествено продължение на Кримския полуостров. Северозападната част на морето се характеризира с относително широка шелфова ивица (до 190 km). Южното и източното крайбрежие пък е стръмно със сравнително къса шелфова зона.

Заледявания

Заледяванията са характерни за северните му части. Почти ежегодно замръзват районите около устията на Днепър, Буг и Днестър. При по – студени зими се сковава и делтата на най-голямата черноморска река – Дунав. След започване на ледохода теченията носят ледове, които достигат нос Калиакра. В изключително сурови зими замръзва и българското крайбрежие, а начупен лед достига и Босфора. По кавказкия и малоазиатския бряг обикновено няма ледове. Черноморската вода замръзва при температура – 0,9 °C, но само при тихо време. Първи сведения за ледовете в Черно море дава Херодот, който споменава, че Босфор Кимерийски (Керченски проток) и Меотида (Азовско море) често се сковават от ледове, които през пролетта се изнасят в Понта (Черно Море). Римският поет Овидий, който бил заточен в началото на новата ера в Мала Скития (Добруджа), описва замръзването на р. Дунав и крайбрежните морски води. Голямо замръзване на Черно море е регистрирано през 401 г., когато почти цялото било заето от лед и напролет големи блокове задръстили Босфора, преминали през него и плавали в Мраморно море. Но най-голямото замръзване било през 762 г., според написаното от летописеца Кедрин, когато от Месемврия (Несебър) могло да се стигне до кавказкото крайбрежие по лед. Морето е замръзвало на големи пространства през 1929, 1942 и 1954 г.

Природа

Медуза в Черно море

Интересна особеност на Черно море е наличието на сероводород в концентрация 11 – 14 ml/l на дълбочина от 120 – 150 m до дъното, което прави невъзможно съществуването на живи същества, с изключение на някои анаеробни бактерии, под тази граница. На дълбочина между 100 и 200 m водите на Черно море почти не се смесват. Разликата в солеността на водата от повърхността и от долните слоеве е постоянна и основна отличителна черта на Черно море. Поради липса на смесване на водите в 90 % от обема на Черно море (на 150 – 200 m дълбочина) няма кислород, оттам и живот. Спорен е въпросът дали слоят, наситен с кислород, все повече се стеснява. Това разслояване неминуемо дава значително отражение върху всички останали хидрологични показатели на вертикалното разпределение на планктона и бентоса. Тази му особеност го прави уникално море, което съществува днес на Земята, като голяма част от тези характелни особености се дължат на слабата връзка на Черно море със Световния океан. Босфорът и Дарданелите са тесни провлаци с малка дълбочина, които не позволяват пълен обмен на черноморските води.

Образуването на сероводорода е постъпателен процес, който се ограничава от някои чисто океанографски фактори – плътностна стратификация, течения, вътрешни вълни и др. Наблюденията върху съдържанието на сероводород във водите на Черно море през последните 50 години показват относително постоянство в неговата концентрация и вертикалното му разпределение. Що се отнася до динамиката на сероводорода, е налице равновесие – от една страна, продуцирането му в дълбочинни води и утайки, и от друга – химичното и биологичното му окисляване. Средните количества, установени още през 1891 г. , не се различават съществено от съвременните.

От откриването на сероводорода в Черно море са изминали повече от 120 години. Едва ли акад. Андрусов е предполагал, че неговата експедиция ще направи изключително откритие, когато се сблъскал с безжизнената сероводородна зона и извадил първите утайки с миризма на “развалени яйца”. Още тогава той смятал, че сероводородът се образува в резултат на гниенето на органичните съединения, които се отлагат на дъното и от които се отделят серни съединения. Общо възприето е схващането, че главен източник на сероводорода в Черно море днес са процесите на анаеробното разлагане на органичното вещество от сулфатредуциращите бактерии. Органичното вещество, което се фиксира на дъното на басейна под формата на органогенно-минерални утайки (сапропели) е продукт на масовото измиране на планктонната биомаса в резултат на потопа. Налице е излишък на огромно количество органично вещество, което създава благоприятни предпоставки за развитието на бактериалната сулфатредукция. Друг важен доставчик на сероводород в Черно море, чиято роля досега се подценява, са геологическите източници – разломите и калните вулкани на дъното, както и разрушаващите се газохидратни залежи, които съдържат и твърда фаза на сероводород. Нахлуването на средиземноморските води, които осоляват черноморските сладки води, довежда до разтварянето на огромни количества желязо, сяра и серни съединения. Същевременно в морето се вливат огромни количества речни води, в резултат на което между разсладнените повърхностни и солените дълбочинни води възниква рязък скок в плътността – т. нар. халоклин, възпрепятстващ вертикалното смесване на водните маси. Обикновено, горната граница на сероводородната зона започва веднага под халоклина, което затруднява притока на кислород от горните слоеве.

Издига ли се сероводородната зона в Черно море?

Напоследък много се пише и говори за това. В някои случаи се касае до псевдонаучни апокалиптични спекулации, в други случаи на основата на единични замервания се правят обобщаващи умозрителни изводи, че едва ли не към 2020 г. сероводородът ще бъде вече на повърхността на морето. Сравнително редки са научно обоснованите прогнози, които дават реалистична представа за този процес.

Особеностите във формирането и разслояването на водната маса в Черно море дават отражение върху неговата флора и фауна. В него живеят около 2000 вида животни и около 1000 вида растения. По произход черноморската флора и фауна се състои от две основни групи организми – средиземноморски имигранти и понтийски (каспийски) реликти. От древногръцката епоха до 1950 г. морската среда на Черно море е била малко или повече стабилна. Изследвания между 1950 г. и 1960 г. показват протичането на значително промени в черноморската екосистема, които слагат край на хилядолетия относително екологично равновесие и маркират началото на нова ера за черноморската флора и фауна.

Флора

Флората на Черно море обхваща 292 вида макрофитни, около 700 вида микрофитни водорасли, значителен брой бактерии, гъби и само няколко вида покритосеменни растения. Солеността е решаващ фактор за формиране на флората в морето. Температурата на водата играе предимно регулираща роля, която се проявява в сезонната смяна на водорасловите комплекси. Основният състав на черноморската флора се е формирал по пътя на аклиматизацията на средиземноморските имигранти. Имиграцията на водорасли продължава и в наши дни посредством пренасяне от морските течения, чрез обрастване на подводните части на корабите, от птици, риби, безгръбначни животни и други. Пример за автохтонната флора преди черно море да се свърже със Средиземно са кремъчните водорасли. Известни са близо 700 вида миоценски изкопаеми от тях живели в древния Черноморски басейн. Те обаче са значително повече от съвременните видове.

Голямо разнообразие има сред кафявите и червените водорасли. Сред червените водорасли, специално трябва да се отбележат видовете от род Phyllophora. През 1908 г. известния хидробиолог С. А. Зернов открива съобщества от неприкрепена към дъното Phyllophora в северозападната част на Черно море – по-късно този район получава името „Филофорно поле на Зернов“. В продължение на много години Филофорното поле на Зернов е било важен елемент от морската екосистема, функционирайки като мощен източник на кислород, сбстрат за обрастване и прикрепване на организми и убежище за множество животински видове. Неговата площ през 1950 г. е била 11 000 km², а общата му биомаса е варирала между 7 и 10 млн. тона. Тя намалява до 1,4 млн. тона през 80-те и до 0,3 до 0,5 млн. тона в началото на 90-те години на 20 век, а заеманата площ е не повече от 500 km². Този упадък представлява не просто загуба на ценна суровина за фармацевтичната промишленост, а най-вече изчезването на важен източник на кислород на дълбочини между 20 – 60 m във Филофорното поле на Зернов. Дневното количество на кислорода от фотосинтезата в неговата запазена част възлиза на 2 млн. m². Филофората е била основен вид на т.нар. Филофорна биоценоза, която е включвала до 120 вида безгръбначни и 50 вида риби. С изчезването на ключовите видове цялата биоценоза е рухнала.

Подобни промени се случват и по крайбрежието. Голямото кафяво водорасло Cystoseira barbata е ключов вид за подобна биоценоза, включваща десетки от други макро- и микроводорасли, безгръбначни и риби. Cystoseira е много чувствително към замърсяване, особено към еутрофикацията, и изчезва при количеството хранителни вещества се увеличат над приемливото за него ниво. В такива случаи цялата биоценоза изчезва заедно с кафявото водорасло.

Връзката между Черно и Средиземно море е причина за преселването на фитопланктон характерен за Атлантическия океан. Черно море е заселено основно от комополитни видове – най-често пирофитовите. Същото се отнася и за планктонните синьозелени и зелени водорасли. Във флората на Черно море има и много сладководни планктонни и бентостни водорасли, които навлизат в него с речните води, вливащи се в морето. Тяхното участие във фитопланктона и фитобентоса обаче оказва само локално значение за зоната, до която се простира влиянието на сладките води от континенталния вток.

Висшите многоклетъчни дънни водорали в Черно море се обединяват в 10 фитогеографски групи като ръководеща роля от тях имат широкобореалните, долнобореалните и бореално-тропическите видове. От Черноморските бентостни водорасли 232 вида се срещат в Атлантическия океан. В същото време други 216 вида са типични средиземноморски ендемити. Най-малък е броят на видовете общи с Каспийско море (51 броя) и Азовско море (39 броя).

Фауна

Морско конче снимано във водите край Румъния

В Черно море са установени 1966 вида животни. Сред тези животни са включени и редица средиземноморски видове, за които се смята, че не могат напълно да се адаптират към условията за живот в Черно море.

Рибите и бозайниците преминават от Мраморно в Черно море активно. Една част от тях остават завинаги в него като запазват способността си да се размножават, а други навлизат само за определен период от време с цел намиране на храна, а след това се връщат в Мраморно море за да се размножават. Черно море е обитавано от около 180 вида риба и три вида делфини. До последната четвърт на ХХ в. в Черно море живее и застрашеният тюлен монах.

Планктонните морски организми, които не могат да плуват биват транспортирани от теченията. Те се внасят чрез течението идващо през Босфора, след което голяма част от тях попада в повърхностните течения. Така биват разселвани в различни краища на морето. В Черно море средиземноморската дънна фауна е заела постепенно цялата шелфова зона. Разпределението и е неравномерно и могат да се разграничат три фаунистични района:

Първият обхваща акваторията ограничена от южния бряг на Крим, Кавказкото крайбрежие и източната част на Анадолското крайбрежие. Заселен е с най-типичната за Черно море фауна.

Вторият район се простира на запад от южния бряг на Крим и стига на юг до нос Емине.

Третият район обхваща южната половина на западното крайбрежие и западната половина на Анадолското крайбрежие. Този район се намира под относително най-силно влияние на средиземноморските води и поради тази причина тук се срещат някои средиземноморски видове, които не обитават други части на Черно море.

Поради това, че температури в Черно море са сравнително по-ниски от тези в Средиземно в него са се заселили по-студенолюбиви средиземноморски обитатели, каквито са преди всичко видовете от североатлантически произход. Така например от морските гъби обитаващи Черно море 82,8 % са североатлантически, а само 17,2 % са средиземноморски ендемити.

Приблизително 20 % от фауната на Средиземно море е имигрирала и се е заселила в Черно море. Преминаването на средиземноморските животни в Черно море и днес продължава. Постоянно се откриват нови видове преселници от крайбрежието на Америка, Западна Европа, Япония и други. Наскоро са открити два вида морски жълъди намерени като обрастители по корабите. Откривани са и видове, за които учените са предполагали, че поради ниската соленост на Черно море не могат да живеят в него.

Поради връзката си в миналото с Каспийско море се срещат и известен брой каспийски реликти. Най-много автохтонни видове се срещат между ракообразните, червеите, мидите, охлювите и рибите. Около 80 % от реликтната фауна има морски произход. Приема се, че тя е далечен наследник на фауната в древния океан Тетис.

Черноморската екосистема приютява множество черупчести. Сред около 90-те вида черупчести основен вид е Черната морска мида (Mytilus galloprovincialis), населяваща различни скалисти биотопи от повърхности скали до 50 - 60 метрови дълбочини. Тази мида е един от най-активните филтратори на морската вода, преминаваща през нейния бранхиален филтър, задържащ планктон и детрит, с които мидата се храни. Нейната популация силно намалява вследствие от отварянето на хранителната верига в черноморската екосистема и навлизането на инвазивни видове като рапана (Rapana thomasiana).[4]

Актиния във водите край Румъния

Около 17,8 % от черноморските риби са типично сладководни и се размножават в прилежащите реки. Към тях спадат представителите на разредите шараноподобни и бодлоперки. Те понасят известна степен на осоляване на водата като така успяват да ползват хранителните ресурси в прибрежната зона на морето. Към тази група се отнасят и някои видове от семействата есетрови и пъстървови. Последните живеят в типично морски условия, но за да се размножат и хвърлят хайвера си мигрират в реките (анадромни видове). Следващата, най-малка по численост група (10,7 %) е представена от видовете понтийски реликти. Това е групата на селдовите и попчетата, някои от които (карагьоз (Alosa pontica) и харип (Alosa caspia)) също са анадромни. Най-многочислени са видовете с морски и океански произход. Те съставят 71,5 % от рибите в Черно море. Към тази група спадат както типични средиземноморски ендемити, така и видове от Червено море и трите океана (спарови (Sparidae), зеленушки (Labridae), Морски кучки (Blenniidae), минокопи (Sciaenidae). Сред тях има и някои бореално-атлантически реликти като трицона (Sprattus sprattus) и писия (Pleuronectes flesus). Друга все по-нарастваща група е тази на привнесените или появили се в Черно море риби в резултат на промяната на състава на зоо- и фитопланктона. Такива са регистрираните в последните години финт (Alosa fallax), малък тунец (Euthynnus alletteratus), прилепало (Echeneis naucrates), хек (Merluccius merluccius).[5]

Китове в Черно Море

Официалните научни данни сочат, че китове са наблюдавани поне няколко пъти в края на по-миналия век. За единия от документираните случаи и до днес има живо свидетелство – скелет от ивичест кит, който е запазен.[6]

През 1880 г. гигантско морско същество е наблюдавано край дървения пристан на тогава малкото селце Кабулети,разположено на двадесет и пет километра северно от Батуми – Грузия. Местните жители с недоумение наблюдавали огромното туловище на животното, като не разбирали какво е това. Според хрониките някои от тях дори напуснали жилищата си и избягали далеч от брега. Веднага бил уведомен царят, който след броени дни изпратил на проверка и на помощ свои войници. Те пристигнали добре въоръжени и преценили, че „морското чудовище“ е опасно и го убили.

Минало доста време докато на мястото дошли учените, които в Русия вече били доста авторитетни личности. След като разбрали, че са закъснели те се заели да съхранят поне скелета на оглозганото от диви животни тяло. Разбрали че това е кит, тъй като били чели трудове на свои колеги от Великобритания и Франция. Днес този скелет може да бъде видян в една от залите на природо- научния музей в Тбилиси.[6]

Има данни, че през 1926 г. кит е виждан и в българските води на Черно море – в устието на река Камчия.[6] Коментарът на специалистите по повод на тази интересна информация е, че гигантите са влизали от Атлантическия океан в Средиземно море през Гибралтар, като е напълно възможно да са изминавали дългия път до Босфора и от там да са навлизали в Черно море. Звучи правдоподобно и като се вземе под внимание и факта че тогава трафикът на плавателни съдове в протока, разделящ Европа и Азия, бил далеч по-малък от този в днешно време.

Ентусиазирани изследователи изказват предположения, че през XXI век може отново да станем свидетели на подобен феномен като среща с кит в пределите на Черно море. В защита на тезата си те изтъкват вероятността някой от огромните морски бозайници да е останал в дълбините.

Скептиците смятат за наивно да мислим, че в това относително малко пространство някой от огромните бозайници би могъл да се скрие, от множеството уреди за наблюдение и незасечен от многобройните радари. Те още подкрепят своята теория с това, че средната продължителност на живота при китовете е 30 – 50 години, така че дори и кит да е влязъл през Босфора преди няколко десетилетия, той едва ли е оцелял задълго.

Замърсяване

Изчислено е, че 70 % от общото количество отпадъци, вливащи се в Черно море, идват от шестте черноморски страни. Част от тези отпадъци и останалите 30 % (от другите 11 страни, които нямат излаз на Черно море) се вливат в Черно море чрез Дунав. Като се прибави липсата на големи течения, недостатъчната циркулация на водата и големите количества вливащи се хранителни вещества, екологичното състояние на Черно море все повече се влошава.

Отчитайки сериозното влошаване на екологичното здраве на Черно море, шестте черноморски държави – България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна – подписват през април 1992 г. в Букурещ Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещката конвенция), която представлява правна и дипломатическа платформа за съвместни действия.

В Черно море, подобно на всеки друг морски басейн, има екологични проблеми, предизвикани от човешката дейност, и доколкото то е доста изолирана водна среда, тези проблеми са още по-обострени в сравнение с отворените гранични морета, имащи свободен водообмен с океана.

Антропогенна еутрофикация – Черно море е едно от най-засегнатите морета от прекомерно съдържание на хранителни вещества и органична пренатовареност. Причините за това явление се дължат преди всичко на интензивното селско стопанство, което се характеризира с рязко увеличаване на продукцията и интензивно използване на различни торове. Най-силно засегнатата от еутрофикацията е северозападната част на Черно море, където се вливат големите реки Дунав, Днепър и Днестър, след като са текли през огромни селскостопански площи, индустриални центрове и големи населени места;

Увеличаване на фитопланктона и биомасата (“цъфтеж“) – Големите количества фосфати и нитрати, вливащи се по гореописания начин в Черно море, причиняват съответен отговор на морската екосистема, на първо място, под формата на масирано развитие на фитопланктона. Средното ниво на биомасата на фитопланктона се е увеличило три пъти в периода между 1950 г. И 1980 г. Промените са още по-драстични по отношение на отделните фитоплактонни организми: особено ярко са реагирали протозоидът Noctilica scintillans и лунната медуза Aurelia aurita, които са увеличили популациите си до изключително големи размери. За съжаление обаче, и двата вида не влизат в хранителната верига на рибата и морските безгръбначни. За сметка на това, други морски организми участващи в хранителната верига, като миди и ракообразни, не показват тенденция за увеличаване на популацията си. Тъкмо обратното, техния брой значително е намалял в сравнение с периода преди настъпването на предизвиканата от човешката дейност еутрофикация, отчасти защото те служат за храна и на огромния брой медузи;

Упадък на дънните съобщества от водорасли – като последствие прозрачността на морската вода в Черно море способността ѝ да пренася слънчевите лъчи намалява. Не получавайки достатъчно слънчева светлина, необходима им за процеса на фотосинтеза, дънните водорасли на дълбочина от 20м започват да загиват.Това води до сериозни загуби за морската екосистема на Черно море, тъй като например водораслото Phyllophora е било основен вид в едно от най-големите съобщества от водни организми, защото служи за убежище на плячката, която се крие от хищниците, за развъдник на скариди и за храна на повече от 100 вида безгръбначни и риби. Друг пример е изчерпването на голямото кафяво водорасло Cystoseira barbata, което е ключов вид на биоценоза от няколко десетки епифитни (растящи върху него) водорасли, разлчни безгръбначни и риби. Кафявото водорасло, което обичайно се използва като биологичен индикатор за качеството на морската вода в крайбрежните зони, загива тъй като не може да се справи с твърде голямото количество торове;

Недостиг на кислород в близките до дъното водни слоеве и намаляване на биоразнообразието – появата на зони на хипоксия (неодстиг на кислород) и аноксия (пълна липса на кислород), в които придънните животни не са в състояние да се хранят с мъртви частици органика, водят до рязко увеличение на мъртвия планктон. В такъв случай, той бива разграждан от бактерии, които изчерпват кислорода във водата. След това, следствие на дейността на анаеробните бактерии, се отделя водороден сулфид, от който дънната фауна загива. Масовото измиране на дънните организми, най-вече на черната морска мида Mytilus Galloprovincialis, която е основен биофилтър, водят до сериозни и почти неизчислими икономически и екологични загуби;

Биологично замърсяване – Черно море с високото си ранообразие от местообитания и относително ниския „екологичен имунитет“ изглежда е добър приемник за различни екзотични видове, пътуващи върху подводната част на корабите и най-вече в техните баластни води. Така или иначе, някои чужди видове са особено опасни за черноморската екосистема и местните видове с промишлено значение, и костват много в пари и в „екологична валута“;

Неуправляем риболов и дънно тралиране – Неадекватното управление на ресурсите, и особено неадекватните политики по отношение на риболова и управлението на крайбрежните зони, оказват негативното си въздействие върху морската екосистема и спъват устойчивото развитие в региона. Промишления улов на рапани от вида Rapana Thomasiana с помощта на дънно тралиране е енциклопедичен случай за увреждане на популациите на делфина, калкана и есетрата, които са и без това стресирани от замърсяването на морските води и са застрашени от прекомерен улов;

Липса на информация и икономическа криза – Формирането на приоритети и политики не е възможно без достатъчно познания, което води до арбитражни решения или такива, взети според субективни критерии. Понастоящем, черноморските страни не са в състояние да проведат спешни и скъпоструващи мерки за опазване на природата. Екологичните и икономически проблеми произтичат от неудовлетворената потребност за прилагане на комплексния екосистемен подход при тяхното решаване и биха довели дори до социални конфликти, тъй като забавянето на действията консумира време, усилия и пари.

История

Съвременния си вид Черно море придобива преди около 7 600 години (някои специалисти смятат, че е преди около 5 000 години), когато се създала връзка със Средиземно море и Световния океан посредством Босфора и Дарданелите. Старата брегова ивица се проследява на границата шелф – континентален склон на дълбочина от 90 до 120 m под морското равнище. Постепенно солеността на Черно море преди около 1000 – 1500 години достигнала стойности подходящи, за да се появят голям брой Средиземноморски видове. Днес около 80 % от Черноморския животински свят съставляват средиземноморски заселници. Сладководни организми се срещат в заливите и лиманите с по-ниско съдържание на сол, подобно от времето на Карангатския басейн.