Две поправки в Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните реални собственици, приеха на първо четене в пленарна зала депутатите, предаде репортер на БГНЕС.

Промените се отнасят за т. нар. "Закон за офшорките", като едната от тях е с вносител доскорошният народен представител от "Коалиция за България" Георги Кадиев и група народни представители от "Коалиция за България", а другата е дело на председателя на бюджетната комисия и депутат от ДПС Йордан Цонев.

Поправката на Георги Кадиев и група народни представители цели да бъде разширен обхвата на сферите, в които не могат да взимат участие офшорни компании, които не са разкрили реалния си собственик. Искаме да разширим обхвата на приетия списък от области с още три, обясни при представянето на законопроекта Георги Анастасов.

Първото разширение касае предложението държавата, общините, както и държавните общински фирми да не могат да влизат в договорни отношения с офшорни фирми с неясна собственост. Това според вносителите ще намали съмненията за корупция и задкулисие при обществените поръчки и е била необходима след като в обществото е станало ясно, че офшорна фирма с неясна собственост, свързвана в обществото с Булгартабак-Холдинг, сключва договори с всички големи общини в страната за наемане на множество търговски обекти, като така влияе на свободната търговия и става ключов наемател на много от общините.

Второто предложение е фирми с неясен собственик да не могат да получават клас А, Б, В и приоритетни проекти по закона за насърчаване на инвестициите. Според вносителите самата идея за ключови инвеститори в страната, създаващи работни места и правещи големи инвестиции, върви ръка за ръка с идеята за стабилност на инвестициите в страната, което е в пълно противоречие с анонимността на собствениците на тези инвеститори. Вносителите дават за пример случая с инвеститорите за местността "Карадере".

Третата, предложена от Кадиев, Анастасов и колегите им, промяна касае публичните дружества в страната. Според тях е притеснителна възможността фирми с неясен собственик да придобиват публични дружества, тъй като това създава предпоставки за спекулации, а в публичните дружества имат участие не малък брой физически лица, пенсионни фондове, банки и други, като запазването на прозрачността в тази сфера е предпоставка за гарантиране на средствата на българските граждани.

Втората група промени с автор Йордан Цонев пък са резултат от редица разговори с Комисията за финансов надзор, министрите на финансите и икономиката, Българската фондова борса, Асоциацията на индустриалния капитал и много други, обясни при представянето Цонев. Основната група въпроси са свързани с начина, по който се прилагат забраните в отделните области. Съгласно действащите разпоредби на закона, обстоятелствата свързани с действителните собственици се вписват в Търговския регистър, а предложението касае вписването да се случва в нов Регистър на действителните собственици на дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим към Агенцията по вписванията.

Причина за това предложение е, че достъп до Търговския регистър имат всички, а идеята на вносителите е информация за участващите собственици да се предоставя само на определен кръг институции. От една страна това ще бъдат определен кръг от хора, свързани с дружеството, за да е ясно на всички участници в капитала кой е реалния собственик. Достъп до този регистър ще имат и Националната агенция по приходите, ДАНС, специализираните регулаторни органи, общините и други.

Друга поправка касае сега действащия текст от закона, според който дори само една акция в публичното дружество, което участва в забранените сфери не обяви своя собственик, да се отнема лиценза на цялото дружество. Ако конкурентна фирма си купи акция чрез офшорка и не обяви реалния собственик се предлага обезсилване на този собственик, а не отнемане на лиценз, за да не се наказват останалите. /БГНЕС