При това недостатъчно финансиране, при един немалък публичен натиск върху нашата институция и при толкова много, макар и справедливи може би претенции на гилдия и организации и институции, мисля че работата, която успяхме да отхвърлим, с която да се справим за една година е повече от положителна.

Това каза културният министър Петър Стоянович, който заедно със своя екип представи отчет за дейността на институцията от началото на мандата на правителството, предаде репортер на БГНЕС.

Стоянович посочи 10-те истини, с които се е сблъсквал и които би прехвърли на наследника си. Първо, мисля, че нищо не започва и не свършва с един човек, един екип и едно правителство. Процесите и проектите текат през годините и мандатите. Всеки от нас е само брънка в големи процеси, които не управлява - напротив, те него управляват, а той губи време да се снима на капитанското кормило.

Второ, в малката ни държава и при еднодневното политическо доверие, което обикновено получават политиците ни, е абсурдно някой да има лични проекти. Проекти, които да е измислил и осъществил от край до край не съществуват. Крайно време е да приемем чуждите успехи.

Трето, оставена на това ниво на реална политическа поддръжка и при такъв размер на финансиране, културната сфера в България винаги ще живее на ръба на оцеляването, без никакъв реален шанс да надскочи устойчивата си мизерия.

Четвърто. Вместо да бъдат приоритетно реализирани ценни и единствено възможни извънбюджетни инструменти за допълнително финансиране на предложенията на МК за стартиране на решеното вече заделени на процент от постъпления от хазарта към културата и бърза промяна в закона за меценатството, те бяха подминати с тишината и третостепенен интерес.

Пето. В България културата е приоритет само на думи. Делата на държавата са насочени в напълно различни сфери.

Шесто. Продължават да не биват пипани цели сфери, в които разминаването между желание и реалност е очевадно. Това важи за читалищната дейност.

Седмо. За археологията, която наред със сценичните изкуства вероятно е фундаментът на културата ни, можем да отделим едва половин милион лева годишно за планирани разкопки. При половин милион, при положение че България след Италия и Гърция е на трето място в Европа по културно наследство. Министърът каза още, че всеки опит да се предложи на гилдията принципа на подбор и приоритетност на финансирането на едни спрямо други проекти, т.е. те сами да си ги оценят, е срещал еднозначно мълчание. "Фактът, че самата гилдия предпочита спокойствието на мизерията е по човешки обяснимо, но е трайно обречено", каза той.

Осмо. Отдавна е дошло времето да сложим на мястото кардиналния въпрос: колко на брой, какви по вид и с какви функции културни институти, може да си позволи да поддържа малка и бедна България?

Девето. В културната общност, особено в сферата на музейната дейност, мнозина мислят новаторски и въпреки това голяма част от дейността в тази област продължава да тече в руслото на познатия канон, който може би е бил поносим за нашите родители, но със сигурност не е привлекателен за децата на 21 век. "Нахвърлените камъни по ливадите и мъртвите артефакти зад витрините няма да спечелят лесно идните поколения", каза той.

Десето. Администрацията - тя не е нито добра, нито лоша, тя е на мястото си да свърши една работа, която ние като техни ръководители пратени да надзираваме и да подбутваме напред. /БГНЕС