Европейският съюз заплаши Русия с по-тежки санкции заради Украйна, но не успя да подкрепи острите си коментари срещу Москва с конкретни действия на Съвета по вътрешни въпроси днес в Брюксел, съобщи "Ройтерс". Външните министри се споразумяха да разширят списъка със санкции срещу физически лица, но не постигнаха съгласие за налагането на икономически санкции.

Страните членки на ЕС обсъждат възможността за налагане на капиталови ограничения над Русия и санкции в енергийния и технологичния сектор, ако Москва не сътрудничи в разследването на катастрофата на самолета, за който се смята, че е свален от сепаратистите в Източна Украйна. Днес обаче външните министри не стигнаха до такова решение.

Те обаче се споразумяха да наложат нови санкции срещу руски официални лица, смятани за отговорни за действията на Русия в Украйна, потвърди холандският външен министър Франс Тимерманс. Външните министри са поискали от Европейската комисия да подготви по-строги икономически санкции, включително срещу военнопромишления, енергийния и финансовия сектор, ако Русия не се откаже от дестабилизирането на Украйна, добави той.

Тимерманс, който говори след края на днешното заседание на външните министри от ЕС, не уточни колко официални лица са обхванати от днешните санкции, нито съобщи имената им, като единствено посочи, че списъкът с имената ще е готов до четвъртък. Британският външен министър Филип Хамънд потвърди, че Лондон ще настоява за рестрикции и срещу близки на Путин.

Решението за икономически санкции трябва да бъде взето от лидерите на ЕС, но за момента постигането на консенсус изглежда трудно. Въпреки че ситуацията в Украйна остава тежка, а авиокатастрофата в източната част на страната допълнително нагнети напрежението, някои държави членки не са склонни на икономически санкции срещу Русия, която е основен енергиен източник за някои от тях, а други имат силни бизнес връзки с Москва, коментира "Ройтерс".

Холандският премиер Марк Руте заяви, че отношението към Русия се е променило фундаментално в сравнение с миналата седмица и че ЕС трябва да окаже натиск над Москва да съдейства по-активно за успокояване на размириците в Източна Украйна. Великобритания също настоява ЕС да наложи по-строги санкции на Русия.

Франция, Испания, Италия обаче са по-неохотни към налагането на по-строги наказателни мерки. Френският президент Франсоа Оланд, например, защити плановете да достави военен кораб на Русия въпреки призивите за европейско оръжейно ембарго.

"Свалянето  на малайзийския самолет МН 17 промени профила на конфликта в Източна Украйна, придаде му глобално измерение и може да се превърне в повратна точка за развитието на ситуацията там", посочи днес в изказването си пред Съвета и българският министър Кристиан Вигенин. Той се обяви за единен подход в рамките на ЕС и подчерта, че трудните решения, които имат своята цена и за страните-членки, трябва да се приемат солидарно.

dnevnik.bg