Когато бях студент имах преподавател, който казваше, че при анализ не са важни конкретните цифри, а тенденцията, която те показват, процесите на развитие, изясняване на причините и определяне на мерките за въздействие. За съжаление, цифрите на статистическите данни за Област Шумен показват, че тенденцията за спад на икономическото развитие в областта през последните няколко години се запазва. Стопанската активност в региона е ниска. В почти всички отрасли на икономиката средните заплатите в областта са по-ниски, от тези за страната. По данни  на Националния статистически институт броят на предприятията от нефинансовия сектор на глава от населението намалява и е значително под средния за страната. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са над два пъти по-ниски от средния показател за страната. Привлечените чуждестранни преки инвестиции също са по-малко от тези за страната.

Всичко това оказва влияние на пазара на труда. През последните четири години нивото на безработица в Област Шумен е най-високото в страната (26,2% за 2013 г.), като остава почти непроменено през годините. Високата безработица от своя страна е причина за развитие на други негативни явления, като отрицателни демографски показатели, задълбочаване на различията в социално-икономическото развитие между Община Шумен и останалите девет общини в областта, недостатъчна социализация на ромската общност и др.
Най-силно безпокойство за Област Шумен буди нарастването на т. нар. „Крива на Бевъридж”, която показва връзката между безработицата и свободните работни места в икономиката. Това означава, че работодателите в областта изпитват все по-сериозни трудности при намирането на подходяща за целите на производството им работна ръка, въпреки по-големия брой безработни.
Какво ще направим, какви са възможностите за увеличаване на заетостта в областта?

Първо, осигуряване на подкрепа за съществуващия бизнес чрез ускорено административно обслужване и помощ от областните представители и служби на държавата, подпомагане при разработване и изпълнение на проекти, гарантиране на равен достъп и прозрачност при участие в конкурси за изпълнение на обществени поръчки.

Второ, ангажиране на държавните институции за разработване на активни политики на пазара на труда, отчитащи спецификата на Област Шумен. Необходимо е да се анализират ефектите от програмите за преквалификация и обучение на безработните лица и да се конкретизират, а също така осъществяване на по-стриктен контрол за постигане на ефективно изразходване на средствата за постигане на целта.

Трето, подобряване на трудовото законодателство и системата за социална защита с цел осигуряване на достатъчно гъвкавост за работодателите и работещите при определяне на работното време и заплащането; сключване на колективните трудови договори; преразглеждане на минималните осигурителни прагове така, че системата да не оскъпява прекалено наемането на нискоквалифицираните работещи др.

Четвърто, цялостно подобряване на качеството и ефективността на образователната система, насочено към създаване на среда за формиране на необходимите знания, умения и компетентности.

Пето, осигуряване на държавна подкрепа за изграждане на АМ „Хемус” и подобряване състоянието на пътищата от Републиканската пътна мрежа на територията на областта, а също така разработване и реализиране на проекти за съхраняване и възстановяване на богатото културно-историческо наследство в областта.

Най-тревожният факт за Област Шумен през последните няколко години е нарастващата младежка безработица. Тя е основният фактор за отрицателните демографски показатели в Областта. Текущата демографска ситуация в Областта се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, намаляваща раждаемост, високо равнище на общата смъртност, висок отрицателен механичен прираст (напуснали областта спрямо заселили се в нея), който достига 4÷5%.

Голяма част от младите хора на възраст до 24 години са изправени пред същите предизвикателства, пред които са изправени и по-възрастни, но нискоквалифицирани кадри. Същевременно, провежданите политиките на пазара на труда през 2013 и 2014 г. не спомагат за разрешаването на проблема, а водят до неговото задълбочаване. Отношението между коефициента на младежка безработица (възраст до 24 г.) и коефициента на безработица на населението на възраст над 25 години е над 3 (за България е 2,41 за 2013 г.) и показва, че вероятността младеж на възраст  до 24 г. да остане безработен е три пъти по-висока от тази на хората над 25 години.

Изследвания, проведени от Института за пазарна икономика показват, че прилагането на краткосрочни мерки (програми за субсидирана заетост, за повишаване на квалификацията на младите хора и др.) не отстраняват трайно причините за възникване на младежката безработица. Необходимо използване на подход към решаването на проблема с дългосрочен характер чрез реформи в образователната и данъчната система. Усилията трябва да се насочат към задържането на младите в образователна система и квалификация на лицата с основно или по-ниско образование. Проблемът „младежка безработица“ налага генериране и използване на комплексни политики, включващи реформи в образователната система, данъчната система, системата за социално подпомагане и др.

Пресцентър на ПП ГЕРБ