Политическа нестабилност в България продължава, след като предсрочните избори за формиране на трето правителство за по-малко от две години не успяха да дадат ясен резултат, пише в днешния си брой британският вестник "Гардиън", цитиран от БТА.
София е изправена пред перспективата за нова нестабилна правителствена коалиция, тъй като според първите прогнозни резултати в новия парламент влизат осем политически партии, отбелязва американският всекидневник "Ню Йорк таймс".
Бившият министър-председател дясноцентрист Бойко Борисов излезе начело, но е далеч от необходимото му абсолютно мнозинство. Следващият парламент се очаква да бъде много раздробен, което подсилва несигурността и съмненията, че дясноцентристите са способни да формират коалиция, коментира френският "Либерасион".
Възможността за политическа безизходица нараства, тъй като Борисов изключи възможността за коалиция със социалистите или ДПС и бе уклончив и за сътрудничество с Реформаторския блок. Въпреки това е малко вероятно ГЕРБ да намери политически съюзници сред малките партии - три националистически и една лявоцентристка - които ще разполагат в парламента с шепа места, след като преодоляха бариерата от 4%, пише британският "Файненшъл таймс".
Компромисът между многото партии ще бъде ключов, ако се състави правителство. Страната е изправена пред неотложни вътрешни и международни проблеми, като започнем от най-тежката банкова криза от близо две десетилетия и стигнем до няколко спорни точки между София и Европейската комисия, казват политически анализатори, цитирани от американския вестник "Уолстрийт джърнъл".
Новото правителство трябва да даде тласък на икономическия растеж, да се справи с корупцията и организираната престъпност. То обаче се налага освен това да търси баланс във външните отношения на София. От една страна, България се нуждае да запази традиционно силните си връзки с Русия - източник на газ, туристи и инвеститори. Но в същото време то трябва да се придържа към Брюксел, който заедно с Вашингтон иска България да отслаби връзките си с Москва заради украинската криза, отбелязва "Гардиън".
Руският вестник "Независимая газета" пиша за "победа на опозицията", а "Московския комсомолец" - че водят привържениците на ЕС.
Партията "Граждани за европейско развитие на България" начело с бившия премиер Бойко Борисов получава 33 на сто от гласовете и е далеч преди основния си конкурент БСП с 15 процента и ДПС с 14 на сто. Това означава, че за създаване на правителство ще трябва да бъде създадена коалиция. И много неща ще зависят от позицията на други четири партии, преодолели бариерата. Сред тях са партията на турското малцинство и националистическата "Атака", която настоява за излизане на България от ЕС и тесен съюз с Русия. Съюзник на ГЕРБ може да стане и националистическият "Патриотичен фронт", който иска забрана на етническите партии и ограничения за циганите, живеещи в България, се казва в материала на "Московский комсомолец".
"Важен въпрос останаха по време на изборите отношенията с Русия", посочва изданието и дава пример: "На срещи с избиратели Бойко Борисов заявяваше, че смята ситуацията около Украйна за извънредно сложна, но подчертаваше, че санкциите срещу Русия са прекомерно сурови".
Борисов неведнъж заяви в интервюта, че има добър контакт с канцлерката на Германия Ангела Меркел. При все това на среща с избиратели в Стара Загора на 24 септември той обеща, че ако бъде назначен за премиер, ще избере за първото си посещение Русия. Целта му ще е да преговаря с Владимир Путин за по-нататъшното строителство на "Южен поток". ГЕРБ заявяваше по-рано, че е съгласна договорът да бъде продължен, само ако бъде одобрен от ЕС, но Борисов твърдеше, че знае как да уреди появилите се проблеми, напомня "Московский комсомолец".
През август България замрази строежа на газопровода, тъй като проектът не отговаря на изискванията на Европейската комисия, посочва "Взгляд". Газпром заяви, че след изборите и формирането на ново правителство очаква България да склони работите да бъдат подновени. Борисов вече каза, че ако спечели изборите, ще даде съгласия за подновяване на работите, само ако те отговарят на изискванията на ЕС, добавя електронният вестник.
dnevnik.bg
Коментари
Добави коментар