Здравето на българите е ненужно за българските политици, заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов, който участва в дискусия на тема: "Спешната помощ за спешните пациенти", предаде репортер на БГНЕС.

Когато стане дума за пари в здравеопазването, това, според българските политици, са излишни пари и разхищение. В България всеки лев, даден за здраве, според българските политици е излишен. Това е изводът, който ние си правим, заяви д-р Райчинов. Няма желание у българските политици за реформа в спешната помощ. Защо не искат, аз нямам отговор. Ние еднократно обясняваме, че трябва едни средства да се дадат, че 2 години ни трябват поне като минимум, за да обучим кадри, да обучим парамедици, лекарски асистенти и каквито трябва специалисти, да създадем центрове за спешна помощ, да се подготвят, да се изградят системите, които са електронни, каза председателят на БЛС.

Аз система в България изградена и довършена не знам да има, има отделни индивидуални компютри, изрази негодувание той, като допълни, че тук се работи на парче.

Необходимите средства са в размер на 70-100 млн. за започване - за обучението на кадри, за построяването на центрове за спешна помощ, които после ще гарантират и много по-голямо доверие на пациентите в системата.

Ако мислите, че има министър или здравна комисия, на които не сме предложили това, не е вярно. На всяка една комисия или министър е предлаган модел, като механизъм да се случи, плюс това, което сме взели от добре работещите системи в Европа, не по-малко значим е и румънският, който може да се комбинира с това, което предлагат колегите в Англия. Но няма как, без да се реши проблемът с неотложната, да се реши проблемът със спешната помощ, трябва да вървят успоредно, каза Райчинов.

Говорим за реформа в спешната помощ от години. Това вече не знам коя поред конференция е. Ние искаме закон за спешната помощ, защото трябва да са ясни нещата кое е спешна помощ, кое е неотложна помощ, как се върши триаж(от френски – разделяне, пресяване) в спешната помощ и се определя състоянието на пациента – неотложно или спешно. Стандартът за триаж е само основа за изработване на протоколи. Те са практическото приложение на стандарта в работата. Такива протоколи за триаж в българските линейки няма.

Промените в спешната помощ трябва да се изготвят от Министерството на здравеопазването, да минат през здравна комисия в парламента и да придобият нормативен регламент. Концепция за спешната помощ имаше преди много години, припомни Райчинов. Тя не тръгна на никъде, след това имаше една концепция на д-р Константинов, която в 70 % покриваше това, за което говорим. Тя също спря до там - до написването на концепция и никакви мерки по нейното приложение. А концепцията от миналата година в момента е спряла, каза председателят на лекарския съюз.

По време на дискусията, свързана с проблемите на спешната помощ, д-р Райчинов заяви, че липсата на кадри е огромен проблем в страната. Радвам се, че тази дискусия е точно по време на съставянето на новото правителство, посочи той. БЛС е на твърдото становище, че ако от някъде в системата на здравеопазването трябва да има надграждане, то това трябва да е в спешната помощ. Това е приоритетът. Ние сме единни, че трябва да има или отделен закон за спешната помощ или поне глава в закон, засягаща спешната помощ, каза Райчинов. Според него реформата с подготовката на кадри, оборудване безкрайно е закъсняла. А за заплащане изобщо не искам да говоря. Унизително ниско е заплащането в спешната помощ, заяви категорично д-р Райчинов. Надявам се рано или късно тези неща да се променят, каза председателят на БЛС.

Специален гост по време на дискусията беше д-р Найджъл Гоусдън, автор на проекта "Спешната помощ в Англия – с два филтъра". Д-р Гоудсън представи модела, по който работи спешната помощ в кралство Великобритания, както и филтрите, триажите, които са създадени там за облекчаване на спешната помощ. В Обединеното кралство има специални телефонни линии за спешна помощ – службата 111, която е за спешни, но не животозастрашаващи случаи и телефонна линия 999, която е при спешни и остри състояния. На телефон 111 работят специално обучени диспечери, които определят състоянието на пациента и го насочват към определената здравна служба. Целта на английските здравни служби е пациентите винаги първо да се обадят по телефона, така те ще бъдат насочени към правилното място. Според статистиката, на 1 млн. души население служба 111 има 5000 обаждания седмично. Около 83% от пациентите, обадили се на 111 нямат нужда от болнично лечение. С тях се провежда т.нар. Интелигентен разговор, в който пациентите биват насочени към коя аптека да отидат, към кой зъболекар или здравен център да отидат. Като проблем в английската система за спешна помощ д-р Гоудсън определи това, че все още около 50% от пациентите отиват лично в спешната помощ и така службите имат затруднения, защото понякога трудно обслужват очакванията на пациентите. Финансирането на спешната помощ в Англия тече от правителството към специални групи на местно ниво. Първичната помощ се финансира отделно от националната здравна помощ.

Председателят на Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ д-р Десислава Кателиева представи различни видове модели за триаж, които действат в различните страни в Европа и по света. От 3 години се опитваме да променим нещо, за съжаление проблемите нарастват. Ние не сме виновни за това, системата е виновна и хаосът, който цари в нея, посочи тя.

Организатори на днешния форум са БЛС и Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ. /БГНЕС