Финансовите министри на 11 страни, подкрепящи въвеждането на данък върху финансовите транзакции, са постигнали напредък в уточняването на детайли около предложението, съобщи EU Observer.

Финансовият министър на Италия Пиетро Падоан чиято страна председателства съюза до декември тази година, заяви, че на месечната среща на финансовите министри в петък (7 ноември), е отбелязан напредък по отношение на критериите и определянето на типа транзакции, които ще бъдат таксувани. Падоан допълни, че дискусията все още не е приключила и предстоят още преговори.

"Възможно е да постигнем споразумение до края на годината. Това би позволило данъкът върху финансовите транзакции да влезе в сила в началото на 2016", заяви европейският комисар по икономическите въпроси Пиер Московиси.

Според критиците на данъка той би навредил на финансовия сектор и би провокирал търговците да се прехвърлят към други юрисдикции, намалявайки приходите в ЕС.

Франция и Германия са основните защитници на данъка, ако ограничен брой финансови продукти бъдат засегнати от него. Очаква се Испания, Белгия и Финландия също да подкрепят законопроекта. Австрия се обяви за налагане на данък върху почти всички транзакции. Великобритания е най-яростният противник на мярката и атакува в Съда на Европейския съюз разпоредби, според които компаниите трябва да плащат данъци, когато извършват дейност на територията на еврозоната. Против са и Швеция, Чехия и България.

Опитът да се въведе данъка се провали през 2012, след като група страни се обяви против. Приемането на предложението изисква консенсус от 28-те страни членки. Дебатът бе възобновен от единадесет държави, които продължиха да преговарят кои точно финансови транзакции да бъдат таксувани и каква да бъде ставката.

Предложението на Европейската комисия е размерът на данъка да бъде 0.1% за облигации и акции и 0.01% за деривати. Според изчисления на институцията прилагането му в единадесетте страни ще донесе на ЕС приходи от 30-35 милиарда евро годишно.

dnevnik.bg