Правителството готви показно приемане на Стратегията за съдебна реформа. Документът, който бе представен преди два месеца от правосъдния министър Христо Иванов ще бъде официално приет на заседанието на Министерския съвет в сряда, 10 декември 2014 г.

На същия ден в София стартира и тридневна техническа мисия на представители на Европейската комисия, която ще е последната преди Доклада за механизма за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и вътрешния ред да бъде представен в края на януари 2015 г., предаде репортер на БГНЕС.

Стратегията за съдебна реформа предвижда разделянето на ВСС на две колегии – съдебна и прокурорско-следствена, както и промяна на функционирането на съвета, което предвижда от постоянно действащ, занапред "правителството" на съдебната власт да заседава на сесии. Приемането на Стратегията в деня, в който експертите на ЕК пристигат за последната си проверка на съдебната система и службите за борба с организираната престъпност и корупцията, цели в политическата част на предстоящия доклад да бъде изтъкнато, че управляващите демонстрират воля за реални реформи в областта на правосъдието и налагането на върховенството на закона. Самата съдебна стратегия не бе еднозначно приета от професионалната гилдия. Наказателната колегия на Върховния касационен съд, Съюзът на съдиите в България и групата неправителствени организации, от които е излъчен правосъдният министър, изразиха подкрепа за идеите на Христо Иванов. В становището на прокуратура бе посочено, че държавното обвинение се съгласява за разделяне на ВСС, но не приема преминаването към заседания на сесии. От Съдийската асоциация обаче изтъкнаха, че голяма част от заложеното в съдебната стратегия би могло да се осъществи единствено с промяна на Конституцията, за което са нужни гласовете на минимум 160 народни представители, с каквито управляващата Четворна коалиция за момента не разполага. Съдебната реформа бе остро критикувана от гилдията на съдебните експерти.

Ресорният вицепремиер Меглена Кунева и правосъдният министър Христо Иванов целят с приемането на Стратегията за реформа на съдебната власт, освен смекчаване на тона на Брюксел, поне в политическата част на евродоклада, но и ограничаване опасността България да бъде отделена от Румъния по отношение приемането на двете страни в Шенген.

Мисията на европейските експерти в София, която започва в сряда и приключва в петък, ще се осъществи в контекста на острите атаки от страна на изпълнителната власт и на френския посланик в България към седебната власт по темата за "случайното разпределение" на делата. Преди две седмици, съветникът на вицепремиера Румяна Бъчварова, Васил Величков представи резултатите от проверка, според която софтуерът за електронно разпределение на делата може да се манипулира.

След като в петък посланикът на Париж в София Ксавие Лапер дьо Кабан обвини български съдия в умишлени действия по отношения на френски инвеститор, с цел изземване на бизнеса му, правосъдният министър анонсира възможността от спешна законодателна реформа, с която да изземе контрола върху случайното разпределение на делата от ВСС и да го прехвърли към правосъдното ведомство, т.е. към изпълнителната власт. Успоредно с това, заедно с премиера Борисов, Иванов поискаха незабавно разследване от страна на прокуратурата за действията на съдия Румяна Ченалова по случая с френската компания за производство на вино. Днес и Етичната комисия на ВСС ще разгледа казуса.

Сред темите, които експертите на ЕК ще обсъдят в София е продължаващата липса на избор на нов главен съдебен инспектор. Мандатът на главния инспектор към ВСС изтече още преди две години, но две Народни събрания не успяха да изберат наследник на Анна Караиванова. Причината – липсата на политически консенсус, който да осигури изискваните по Конституция – 160 депутатски гласа.

Обект на внимание от страна на проверяващите ще е механизма по избор на нов председател на Върховния касационен съд. До сряда двамата кандидати – съдията и председател на Наказателната колегия на ВКС Павлина Панова и съдията от Върховния административен съд Лозан Панов трябва да представят концепциите си пред ВСС. Чиновниците на комисията ще концентрират вниманието си върху технологията на гласуването, което трябва членовете на ВСС да осъществят на 29 януари. Правосъдният министър и малцинството от съдебните кадровици настояват за гласуване с хартиени бюлетини. На противоположната позиция са мнозинството от ВСС, сред които е и Сотир Цацаров. Аргументът им при избора на нов съдия №1 да се използва електронната система, е че тя се използва на всяко от заседанията на ВСС и при избирането на административните ръководители в цялата страна. С електронно гласуване преди две години бе избран и самият главен прокурор.

Техническата мисия на експертите на Европейската комисия няма публичен характер и срещите им с магистрати, представители на изпълнителната власт и службите за борба с организираната престъпност нямат публичен характер. /БГНЕС