Депутатите влизат в спор да се заличат ли всички регистри на българските имена, наложени на мюсюлманите по време на т.нар. възродителен процес. Поправките в закона за гражданската регистрация са внесени от почти всички депутати от ДПС начело с лидера на партията Лютви Местан в първия работен ден на този парламент - 27 октомври 2014 г.

Пак от ДПС предлагат днес да се обсъждат в Народното събрание по реда, който дава възможност на опозицията да определя програмата на заседание във всяка първа сряда на месеца, без да е нужно одобрението на залата.

"Все още 24 години след демократичните промени и падането на тоталитарния режим карат мюсюлмани да кажат българските си имена. Името, което им е било наложено. Това изважда болезнените спомени от миналото", коментира при внасянето на поправките Четин Казак пред "Дневник".

В мотивите си вносителите посочват, че е "абсолютно недопустимо и засягащо съвестта и чувствата на гражданите да се изисква от тях да съобщават в писмена или устна форма лични данни, които съответното длъжностно лице може да получи чрез достъпа си до ЕСГРАОН и свързаните с нея регистри. Още по-недопустимо и болезнено е да се изисква от граждани, пострадали от т.нар. възродителен процес, да посочват имената, които са им били насилствено наложени в онзи мракобесен период".

Водещата парламентарна комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление миналата седмица отхвърли промените с 3 гласа "за" и 14 "въздържал се". В доклада й се посочва, че се предлага при издаването на преписи и удостоверения от актовете за гражданско състояние да бъде въведена забрана да се изискват лични данни, които са се намирали в системата на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), но са били заличени. Въвежда се и задължение Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството служебно да извърши промени в данните, съдържащи се в ЕСГРАОН, отнасящи се до заличаване, съответно – възстановяване на имена на определена категория граждани.

В комисията са предоставени становища от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и МВР, в които се изразява несъгласие с предложения законопроект. Обърнато е внимание, че действащият закон не съдържа изискване гражданите да предоставят лични данни при издаване на удостоверения и преписи въз основа на регистрите на актовете за гражданското състояние. По същество това е процедура за предоставяне на административни услуги, производствата по които са регламентирани в Административнопроцесуалния кодекс, като в него изрично е предвидено да не се събира информация или документи, с които административните органи разполагат, се посочва още в доклада на комисията.

Предложените хипотези за служебно заличаване или възстановяване на имена е неприемлива, а по начина, по който тези задължения са вменени на ГРАО, е неизпълнима. Правото на име, респективно свързаното с него право за промяната му, са от категорията на личните субективни неимуществени права. Действащият закон последователно е прокарал принципа за доброволност и свободно изразена воля на лицата, като възстановяването или промяната са възможни, ако гражданите желаят това.

При служебно заличаване и възстановяване биха настъпили и други последици, които няма как да бъдат отразени служебно в документи от различен характер на съответните лица, въз основа на които те или техни наследници черпят определени права, което би им създало неоправдани затруднения. ГРАО не би могла да извърши служебно заличаване и възстановяване, тъй като промяната на имената е вписана в регистрите на актовете за гражданско състояние, които се съхраняват и поддържат от служители в общинските администрации, а вписванията в тях могат да се правят единствено от длъжностните лица по гражданско състояние в общините и кметствата, определени от кметовете на общини, гласи още становището на парламентарната комисия.

dnevnik.bg