Хърватия заплаши да блокира кандидатурата на Сърбия за еврочленство, ако не промени закон, който позволява на Белград да съди хървати за военни престъпления, извършени над сърби на територията на Хърватия. Това каза министър-председателят Зоран Миланович в четвъртък, цитиран от агенция "Ройтерс".

Хърватия, която се отделя от бивша Югославия през 1991 г., води въоръжена борба срещу подкрепяното от правителство в Белград сръбско малцинство в продължение на 4 години, до 1995 г. В гражданскатa война загиват над 15 хил. души.

Хърватия, която се присъедини към ЕС през 2013 г., твърди, че подкрепя усилията на Сърбия в посока еврочленство. Сегашните изказвания на Миланович обаче са сигнал, че напредъкът може да се окаже труден. Сърбия започна формални преговори, но е малко вероятно да стане пълноправна членка преди 2020 г.

"Мисля, че е въпрос на здрав разум: Сърбия не може да членува с ЕС с подобен закон. Хърватия няма да го позволи", каза  Миланович на правителствено заседание. " Ние сме на принципа "еднаква летва за всички". Няма как да се направи компромис по този въпрос, просто искаме съседите ни да са на равен старт с останалите", добави още той.

"Ройтерс" отбелязва, че Миланович го очаква тежка предизборна кампания по-късно тази година, като той се надява да бъде преизбран.

Агенция допълва, че за приемането на нова държава в ЕС е необходимо единодушното одобрение на всички останали членки.

Сръбският прокурор Владимир Вукчевич допуска, че съображенията на Хърватия са политически мотивирани. Той вижда в това опит на социалдемократа Зоран Миланович да спечели общественото мнение на своя страна след шестгодишна рецесия. Прокурорът изтъкна, че и други държави са използвали така наречените "универсални правомощия" при грубо нарушаване на международното право.

"Този закон е в сила в Сърбия от години, така че реакцията на хърватското правителство явно е подтикната от политически интереси, а не от реална необходимост за промяна", казва Вукчевич в писмен отговор до "Ройтерс".

В рамките на ЕС държавите членки трябва да си сътрудничат по правни въпроси. При европейска заповед за арест например всяка една страна може да изиска екстрадирането на чужденец при извършено престъпление на нейна територия.

От кабинета на Миланович посочват случая с Велко Марич, хърватски военен ветеран, който беше арестуван в Сърбия през 2010 г. и осъден на 12 години затвор за убийството на сърбин в Хърватия през 1991 г. Министърът на правосъдието Орсат Миленич съобщи, че призивите на хърватското правителство Марич да бъде предаден на Загреб и да излежи присъдата си в своята родина, са останали като "глас в пустиня".

Тази седмица Международният съд в Хага излезе с решение, че нито Хърватия, нито Сърбия са извършили геноцид една срещу друга по време на конфликта през 90-те години. 

Дневник