С 4 часа закъснение в столицата на Беларус започнаха преговорите за уреждане на украинската криза между лидерите на Германия, Русия, Франция и Украйна.

В т.нар. нормандски формат участват германският канцлер Ангела Меркел и президентите Владимир Путин, Франсоа Оланд и Петро Порошенко.

По-малко от час след началото акредитираните журналисти видяха, че Порошенко напуска залата с част от екипа си и се качва на друг етаж в Двореца на независимостта. Според очевидци малко преди това вътре е имало "емоционален спор" между него и Путин. След известно време украинският президент се е върнал в залата.

Малко преди това към тях се бяха присъединили и външните министри на четирите страни, за които се предполага, че ще имат и своя отделна среща.

Успоредно с това също в Минск са подновени тристранните разговори с посредничеството на ОССЕ между лидерите на т.нар. Луганска и Донецка народна република в Източна Украйна, бившият президент Леонид Кучма, представляващ властите в Киев, и руският посланик в Украйна Михаил Зурабов.

Целта и на двете срещи е договаряне на срокове и линии за прекратяване на огъня и оттегялне на тежкото въоръжение от двете страни.

Според Меморандума от Минск от 19 септември трябваше всички оръжие над 100 мм да бъдат отдалечени средно на на 15 км от фронтовата линия – едни оръдия трябваше да се върнат с 9 км, докато тактическите ракетни комплекси трябваше да са на 120 км. Според източници на РИА "Новости" сега се обсъждат още по-далечни разстояния – между 50 и 140 км - с идея да се създаде демилитаризирана буферна зона от 50-70 км.

Основният проблем е коя е линията, от която ще се оттеглят силите и въоръжението, след като очевидно фронтът се е изместил спрямо 19 септември. Трите варианта били да се потвърди линията от Минск, да се приеме фактическото положение и компромисът на настоящия фронт да останат въоръжените отряди, но артилерията да се оттегли според линиите от Минск. Последното било приемливо за сепаратистите, но то автоматично означава, че Киев ще изгуби крехкият контрол на ключовия жп възел Дебалцево, за който през последните дни се водят ожесточени боеве.

Мониторинг за реализирането на договореностите могат да извършват екипите на ОССЕ, но Киев, Берлин, Париж и ОССЕ искат тази отговорност да поеме Русия, а тя не желае. Кремъл пък отказва да се обсъжда сценарий с вкарване на международен мироопазващ контингент.

Ключов момент е кой ще контролира, че руско-украинската граница е закрита за бойна техника и "опълченци". В септемврийските договорености се предвиждаше това да е ОССЕ, но Москва иска това да стане след като бъде поправена украинската конституция с цел повече автономия за Донбас, промените влязат в сила и процесът се съгласува с властите в Донецк и Луганск. Руският външен министър Сергей Лавров каза в сряда, че при икономическа блокада от страна на Киев да се остави на украинците да контролират собствената си граница означава проруските власти да се окажат в обкръжение и да не може Москва да им праща "хуманитарни конвои".

Темата, която едва ли се обсъжда на върха в Минск, е за политическия статут на контролираните от проруските части територии.

Какво искат сепаратистите

Украинското издание "Зеркало недели" цитира документ, който според него е представен от лидерите на ДНР и ЛНР и предлагащ цялостно прекратяване на огъня от 10 часа сутринта на 12 февруари.

Към 20 февруари Върховната Рада в Киев трябва да одобри списък с районите, които ще получат специален статут на самоуправление по границите от Минския меморандум от септември миналата година.

До 23 февруари трябва да бъде отменена украинската операция на изток, а към 25 февруари – да бъд еобявена амнистия за всички, сражавали се за проруските сепаратисти.

За по-малко от месец след това – до 20 март, трябва да се съгласува проект на закон за провеждане на местни избори и да започнат преговори за предоставяне на автономия на Донбас. Няма срок за изпълнение на това условие, а с него Москва обвързва предаването на контрола над границата.

В геополитическата част сепаратистите настовали преди всичко Украйна да обяви, че няма да принадлежи към никой военен блок.

В икономическата – Киев веднага да започне да изплаща на хората в териториите, които в момента не контролира, заплати, пенсии, социални помощи.

Дневник